Отличиха 54 изтъкнати български спортисти с почетни плакети

Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков награди с почетни плакети на МФВС именити наши спортисти, треньори и деятели по повод навършването на техните юбилеи и кръгли годишнини и за големия им принос към развитието и успехите на българския спорт. Официалната церемония по награждаването се състоя в бар Студио 5 на 17 май – обявен за Ден на българския спорт с решение на Министерския съвет на Република България от 4 август 2006 г. Събитието е част от Националната кампания "Аз обичам спорт”, която МФВС провежда в цялата страна през май, обявен за "Месец на българския спорт”.

"В днешния празничен 17 май искаме да отдадем заслужено признание на нашите спортисти, които поставиха основите на големите ни успехи на световните подиуми. Вие сте нашият достоен пример за преданост и любов към спорта и към България, - с тези думи министър Свилен Нейков поздрави ветераните спортисти, които приеха с нескрито вълнение отличието от МФВС. – Нашата малка България е имала и има спортисти, за които се говори с респект, уважение и възхищение”. За доброто настроение на гостите се грижеше Хилда Казасян със своя бенд.

С почетни плакети на МФВС бяха наградени следните големи български спортисти, треньори и деятели:

1. Светла Оцетова – олимпийски шампион на двойка скул от Монреал през 1976 г. заедно със Здравка Йорданова, световна шампионка в същата дисциплина в Нова Зеландия 1978 г., носителка на два сребърни медала от първенства на планетата – Амстердам ’77-ма, Блед ’79-та, както и на бронз - Нотингам ’75-та.

2. Здравка Йорданова - олимпийски шампион на двойка скул от Монреал през 1976 г. заедно със Светла Оцетова, световна шампионка в същата дисциплина в Нова Зеландия 1978 г., носителка на два сребърни медала от първенства на планетата – Амстердам - 77-ма, Блед - 79-та, както и на бронз - Нотингам -75-та.

3. Димитър Добрев – олимпийски шампион /класическа борба/ от Рим през 1960 г. и вицешампион от Олимпийските игри в Мелбърн – 1956 г., носител на редица други медали и спортни отличия, треньор и преподавател.

4. Исмаил Абилов – олимпийски шампион по борба от Москва – 1980 г., двукратен сребърен медалист от световни първенства през 1974 и 1975 г. и носител на бронз през 73-та г., трикратен европейски шампион от първенствата на Стария континент в Лудвигхафен, Бурса и Превидзе, сребърен медалист от европейското първенство в Ленинград през 1976 г., европейски първенец за младежи през 1972 г.

5. Иван Колев Иванов – световен шампион по борба от Техеран през 1973 г., европейски шампион от Хелзинки – 73-та и Мадрид -74-та г. и носител на бронзовото отличие от европейското първенство през 1976 г., бронзов медалист от олимпийските игри в Монреал през 1976 г., световен вицешампион за юноши през 69-та и балкански младежки шампион.

6. Димитър Янакиев – златен медалист от световното първенство по гребане в Амстердам през 1977 г. на двойка с кармчия заедно с Теодор Мрънков и Стефан Стойков.

7. Наташа Янакиева – световен шампион от шампионата на планетата в София през 1977 г. в състава на К 4 – 500, вицешампион от световното първенство през 1978 г. в Белград в състава на К 4 -500 м, заслужил майстор на спорта от 1977 г.

8. проф. Пюзант Касабян – Основател на спорта бадминтон в България през 1967 г.; от 1992 г. е председател на Българската федерация по бадминтон; многократен шампион на България по бадминтон и състезател по 4 вида спорт в "А” републиканските групи – баскетбол, тенис на маса, тенис и бадминтон. През 1983 г. проф. Касабян получава званието заслужил майстор на спорта, а през 2001 г. става носител на най-високото държавно отличие орден "Стара планина” ІІ степен.

9. проф. Д-р Никола Хаджиев – Председател на Българската асоциация "Спорт за всички”. Преподавател в НСА, а по–късно и ръководител на катедра "Гимнастика”. Два мандата е ректор на НСА, автор е на редица книги, учебници и други помагала за студентите в спортната академия, доктор на педагогическите науки; през 1963 - 64 г. е старши треньор на женския олимпийски отбор по спортна гимнастика. По време на неговото ръководство като председател на БФ Гимнастика националните отбори имат най-високи успехи. Двата отбора - мъже и жени, достигат до IV място на световни първенства. На Олимпийските игри в Москва и Сеул отборите са на V място и в световния супер гимнастически елит. Реализирани са два златни медала от ОИ, над 30 медала от СП, ЕП, СК и ЕК.

10. Никола Проданов – заслужил майстор на спорта с големи заслуги за развитието на българската спортна гимнастика, неколкократен републикански шампион, участник в две олимпиади – Рим 1960 г. и Токио през 1964 г. На ЕП в Белград през 1969 г. той е първият български гимнастик, класирал се на призовото 6-то място в многобоя. Избран е за председател на БФ Гимнастика през 1990 г. и през 2001 г. По негово време като председател са спечелени редица медали по линия на мъжкия национален отбор и най-вече отличните изяви на най-известния и успешен гимнастик Йордан Йовчев.

11. Димитър Златанов – Единственият българин в Залата на славата на световния волейбол в САЩ, носител на двете ни най-високи отличия – сребърните медали от световното първенство по волейбол в София през 70-та год., където е обявен и за най-добър нападател. Става носител на КЕШ /сегашната Шампионска лига/ с отбора на ЦСКА – 1969 г.

12. Тодор Симов – Най-добър разпределител и най-всеотдаен състезател в нашия волейбол, носител на 3 медала от големи шампионати – бронзовите отличия на световното първенство в Прага през 1949 г., световното първенство в Москва – 52-ра год. и европейското първенство в Букурещ – 55-та год.;

13. Димитър Каров – Носител на сребърен медал за вицешампионската титла на България от световното първенство по волейбол в София – 70-та год., където е капитан на отбора и е обявен за най-добър защитник, носител на КЕШ с ЦСКА - 1969 г.

14. Тодор Пиперков - треньорът, извел мъжкия ни национален отбор по волейбол до сребърните медали на Олимпиадата в Москва – 80-та год., най-високото отличие в досегашната история на българския волейбол.

15. Росен Барчовски - старши треньор на националния отбор по баскетбол /мъже/. Като баскетболист е играл за отбора на ЦСКА. Като треньор има спечелен титла с отбора на "Славия” през 1997 г., Купата на България с ЦСКА през 2005 и два финала на баскетшампионата с ЦСКА през 2004 и 2005 г. С националния отбор се класира за европейското първенство в Сърбия и Черна гора през 2005 г. През тази година печели бронзовите медал в турнира за Купата на България начело на "Рилски спортист”.

16. Георги Сакеларов – трикратен параолимпийски шампион. Спечелил два златни медала от първото участие на България в Параолимпийски игри - Сеул 1988 г. Там той поставя и два рекорда – в хвърлянето на диск и на чук. На Олимпиадата в Барселона през 1992 г. отново е златен медалист на чук, а дискът му носи сребърно отличие; от Игрите в Атланта -вицешампион на диск. Той е постигнал много добри резултати и като треньор на параолимпийски състезатели.

17. доц. д-р Еню Бояджиев - Председател на комисия спортни клубове и групи "Здраве” към Българската асоциация "Спорт за всички”. Асоциацията предлага да бъде отличен за 75 години активна дейност към движението спортни клубове ”Здраве”. От 12-годишен досега без прекъсване продължава да работи за спорта. Носител е на орден "Св. Св. Кирил и Методий” І степен.

18. Баю Баев – четирикратен европейски шампион по борба от Манчестър – 1965 г., Скопие – 1968 г., София – 1969 г. и Берлин – 70-та година, сребърен медалист от първенствата на Стария континент през 1967 и 1972 г., световен вицешампион през 65-та, 70-та и 71-ва год.

19. Стоян Стоянов – двукратен европейски шампион по борба от Бурса през 1977 и от София – 78- ма год., носител на златния пояс "Дан Колов” през 1979 година.

20. Георги Стойковски – първият европейски шампион на България в леката атлетика - на троен скок от европейското в Будапеща през 1966 г.

21. Валентин Савов – генерален секретар на БФ Борба от 2005 г., сребърен медалист от европейското първенство през 1986 г. в Гърция, бронзов медалист от първенството на континента в Лайпциг през 1985 г.

22. Георги Георгиев - многократен републикански шампион в дисциплините двойка без рулеви и четворка без рулеви, в последните години е треньор в пловдивския клуб "Хеброс”. Под негово ръководство съпругата му Магдалена Георгиева печели световната титла на скиф при жените през 1987 г., а година по-късно – бронзов медал от Олимпийските игри в Сеул. Треньор в националния отбор по гребане през 2010 г.

23. Виктор Бойчев – На световното първенство по кану-каяк в Белград през 1971 г. се класира на III място на С2 -500 м и С2 – 1000 м. , републикански шампион за мъже на кану, майстор на спорта от 1971 г като състезател на ЦСКА.

24. Валентина Куюмджиева – Носителка на 2 златни и 1 сребърен медал от Световното първенство по спортна акробатика през 1980 г.; на 2 златни и 1 сребърен медал от европейски първенства и 1 бронзово отличие от световната купа през 1981 г.

25. Светлозар Желязков – Абсолютен световен шампион по спортна акробатика за 1988 г., абсолютен европейски шампион за 1985, 87-ма, 88-ма г., вицешампион от Световната купа през 85-та г.; носител на 10 златни и 5 сребърни медала от световни и европейски първенства и световни купи.

26. Венцислав Генов – Носител на сребърни и бронзови медали от световните първенства по спортна акробатика през 1984 и 90-та год.; европейски шампион за 1985, 87-ма и 90-та год.; вицеевропейски шампион за 1984 год.; носител на златни и бронзови медали от Световна купа за 1985 г.; спечелил общо 5 златни, 12 сребърни и 3 бронзови медали от световни и европейски първенства и световни купи.

27. Румен Лачков – Носител на 3 сребърни и 6 бронзови медала от световните първенства по спортна акробатика през 1988, 90-та, 92-ра и 94-та год.; извоювал 2 златни, 7 сребърни и 6 бронзови медала от европейски първенства, както и 1 сребърен и 2 бронзови медала от световната купа по спортна акробатика през 1991 и 1993 год.

28. Станислав Киров - Носител на 2 бронзови медала от Световното първенство по спортна акробатика през 1982 г., 2 сребърни и 4 бронзови медала от европейските първенства 1980 и 82-ра год.

29. Валентин Петаков – Носител на 2 бронзови медала от Световното първенство през 1982 г. и 3 бронзови медала от Европейското първенство през 1982 г.

1. Евгени Колев – Старши треньор на националния отбор по спортна акробатика на България от 1974 до 1982 год. Под негово ръководство българските акробати са завоювали над 300 златни, сребърни и бронзови медали от световни и европейски първенства и световни купи. От 1982 до 2008 г. г-н Евгени Колев е генерален секретар на БФ Спортна акробатика, а от 1993 до 1999 г. – вицепрезидент на Европейската федерация по акробатика.

2. Иван Томов – Дългогодишен треньор по скокове на пътека в акробатиката. Негови състезатели са завоювали над 20 златни, сребърни и бронзови отличия от световни и европейски първенства и световни купи.

3. Любен Михайлов Христов – майстор на спорта с особени заслуги за развитието на българската спортна гимнастика, състезател на "Локомотив” – София, 10 години е постоянен член на националния отбор по спортна гимнастика – мъже, участва в ОИ в Рим през 1960 г. и на Олимпиадата в Токио – 1964 г., където отборът печели 9-то място в многобоя. Треньор е на състезатели от националния отбор и старши треньор на Олимпийското звено в "Черно море” – Варна.

4. Васил Парушев – майстор на спорта, национален състезател по спортна гимнастика, дългогодишен ръководител на спортната гимнастика в "Левски Спартак” – София, авторитетен международен съдия по гимнастика. Съдийства е на 3 олимпиади и на над 10 световни и европейски първенства. Удостоен е от Международната федерация по гимнастика със званието "Почетен международен съдия”.

5. Спиридон Зегов – дългогодишен ръководител на волейболен клуб ЦСКА; започва от детско-юношеската школа на клуба, става неин директор, завежда сектор "Волейбол и баскетбол” в отдел "Спортни игри” на ЦСКА "Септемврийско знаме”, а от 1991 г. е изпълнителен директор на волейболен клуб ЦСКА.

6. Петьо Заберски – изявен деятел, спортна личност, неизменно свързана с българската борба.

7. Никола Кръстев – един от първите апостоли на хандбала в България, често го определят като "Патриарх” или "Бащата” на хандбалната игра у нас. Повече от 45 г. г-н Никола Кръстев е преподавал хандбал във ВИФ, сега НСА. През този период е бил завеждащ сектор "Хандбал”, ръководител на катедра "Баскетбол, волейбол и хандбал”, декан на Учителския факултет и над 15 години – член на Академичния и научен съвет на НСА. Има над 70 публикации – учебници, монографии, помагала и статии.

8. Иван Цветков – един от пионерите на българския хандбал. Като дългогодишен треньор у нас /на "Левски” "Академик”, ВМЕИ, националния отбор/, както и в чужбина, като международен съдия и член на ръководни органи в БФ Хандбал, като учител и преподавател Иван Цветков има съществен принос за развитието на родния хандбал и за утвърждаването на международния му авторитет.

9. Пантелей Боев – първият треньор на двукратния олимпийски и трикратен световен шампион по класическа борба Петър Киров.

10. Ангел Калчев – доайен на тениса на маса в България, състезател, заслужил треньор, един от учредителите на специалността "Тенис на маса” във ВИФ, където е бил преподавател, допринесъл най-много за развитието и популяризирането на тениса на маса в България и за утвърждаване на международния авторитет на нашия спорт. Като старши треньор на националните отбори и клубен треньор е подготвил десетки майстори на спорта и шампиони на България.

11. Любен Попов - един от най-изявените български шахматисти, участвал в 7 шахматни олимпиади, в над 50 международни турнира и в повече от 30 срещи на националния отбор. Рекордьор по участия в републиканските индивидуални първенства – 24 пъти. В продължение на 50 години играе редовно в отборните първенства на страната с отбора на "Локомотив” – Пловдив.

12. Александър Лачев – заслужил треньор по спортна гимнастика, личен треньор на състезателки от националния отбор по спортна гимнастика /жени/, подготвял е гимнастички от 3 поколения като национални състезателки. Състезателките му Елена Кирова и Анастасия Митова са изпълнявали за първи път в света нови упражнения, записани с техните имена в Правилника за състезания по спортна гимнастика.

13. Димо Вичев – заслужил треньор по спортна гимнастика, бил е старши треньор на Олимпийското звено във Варна при подготовката за участие в олимпиадите в Монреал и Москва. На Олимпийските игри в Москва женският отбор заема престижното V място.

14. Тодорка Сиракова – заслужил треньор, дългогодишен треньор по спортна гимнастика в ЦСКА и СУ "Ген. Вл. Стойчев” – София. Първата треньорка, която открива и полага основите на единствената българка световна шампионка по гимнастика – заслужилия майстор на спорта Боряна Стоянова, която е рекордьор в българската женска гимнастика по брой спечелени медали от СП, ЕП е ЕК – общо 8 на брой.

15. проф. Стефан Стойков – многократен рекордьор на копие за мъже и един от най-големите специалисти в дисциплината. Подготвил е световни шампиони и медалисти от световни първенства за младежи /параолимпийци/. И в момента подготвя младежи – параолимпийци.

16. Людмила Атанасова – Дългогодишна треньорка по лека атлетика на спортисти с нарушено зрение, подготвила световни и европейски шампиони и медалисти за младежи – Иван Стоев, Александър Стоянов, Радостина Иванова, Светослав Генчев Георгиев, Иван Станиславов Иванов, Людмила Любенова Атанасова, постигнали високи спортни резултати на Световни игри за младежи и студенти с нарушено зрение.

17. Симеон Димитров Ценев – старши треньор на националния отбор по джудо в периода 1998 – 2002 г., треньор с принос за извоюването на 4 медала от европейски и световни първенства /мъже и жени/.

18. Орлин Цветанов – Многократен медалист от национални лични и отборни първенства по бадминтон, личен треньор на Петя Неделчева, с която бележи и най-големите успехи на спорта бадминтон – 5-то място на Олимпийските игри в Атина, 5-то място на световното първенство по бадминтон в Севиля и 2-ро място на двойки – жени от европейското първенство в Манчестър през 2010 г.; многократно е обявяван за най-добър треньор по бадминтон в страната.

19. Георги Драганов – треньор на Анелия Нунева – една от най-добрите български и европейски спринтьорки за всички времена, човек, направил много за нейното развитие и за успеха на леката ни атлетика.

20. Георги Недев – треньор на спортисти с нарушено зрение, шампиони и медалисти от световни и европейски първенства за младежи, мъже и жени.

21. Йордан Атанасов – треньор на Тотка Петрова – национална рекордьорка на 1500 м, победителка в Световната купа, двойна световна шампионка за студентки.

22. Латин Мусабашев – многократен шампион на страната по спортна стрелба, дългогодишен деятел на параолимпийския спорт.

23. Симеон Качамаков – Дългогодишен председател на параолимпийски спортен клуб в град Русе, спортна личност с голям принос за развитието на параолимпийския спорт в България.

24. Георги Димов – изявен съдия и треньор по радиоспортове, подготвил стотици състезатели, 1 заслужил майстор на спорта, 17 майстори на спорта – европейски и световни шампиони по радиоспортове.

25. Д-р Стефан Стругаров – лекар на националния отбор по класическа борба.