Българският гений стигна и до ЦЕРН - ползват наши компютри

България е известна по цял свят освен с киселото мляко, но и със създаването на компютъра. Именно Джон Атанасов, чийто корени са от Ямболско е бащата на компютъра. Още от тогава страната ни дава заявка за учени, чийто гений цял свят признава. Над 60 години по-късно българските компютърни специалисти са едни от най-търсените и високоплатени. Нещо повече - дори в ЦЕРН работят на български компютри.

Европейската организация за ядрени изследвания, по-известна като ЦЕРН, е символ на най-висока технология. ЦЕРН е най-голямата лаборатория в света по физика на елементарните частици, а сред най-значимите ѝ успехи е откриването на Хигс-бозона. ЦЕРН може да се смята и за създателя на интернет в края на 80-те.

Оказва се, обаче че тази високотехнологична организация работи в момента с български машини. Родни фирми снабдяват ЦЕРН с компютри, а в бъдеще може и български строители да се грижат за сградите на лабораторията. Това обяви доц. Леандър Литов, ръководител на българския екип към ЦЕРН по време на пресконференция "60 години ЦЕРН" с участието на генералния директор на Европейската ЦЕРН проф. Ролф Хойер и служебния образователен министър доц. Румяна Коларова.

Той съобщи още, че ЦЕРН набляга не само на обучението на доказали се учени, но е и обърнато вниманието на бъдещите такива.

"За първи път се проведе състезание за ученици, условно наречено "Лъчева линия за училища". В него ученици от Европейския съюз можеха да изпращат предложения за проект на тема физика на молекулярните частици. Получени бяха 299 изключително аргументирани предложения. Победителите са от Холандия и Гърция. Те веднага започнаха да работят заедно и по-късно бяха на посещение в ЦЕРН", обясни проф. Хойер и допълни, че заради успеха на състезанието то ще бъде повторено и тази година. "Призовавам българските ученици също да се включат", заяви професорът.

Генералният директор на Европейската ЦЕРН коментира и образователната система. Според него обучението по физика и инженерни науки не трябва да започва с механика от XIX в., а със съвременните постижения, за да стане интересно на децата. Едва след това да се премине към същината на науката. "Така ще изгубим по-малко млади хора", коментира проф. Хойер.

През обучителни програми на ЦЕРН до момента са преминали над 340 родни преподаватели. Курсовете, които те са посещавали са били на български език, което означава, че материалите могат да бъдат прилагани и в родните училища. "Интересът към физиката и инженерните науки трябва да идва от вътре от училищата, от обикновените училища, а не само специализираните", смята проф. Хойер.

Той допълни още, че в началото на създаването си, преди 2 години, Големият адронен колайдер е работил с ½ от капацитета си. В момента учените от ЦЕРН усъвършенстват технологията и се очаква скоро време да се достигне до пълния капацитет на колайдер, което в дългосрочен план най-сетне да даде отговор на въпроса за тъмната материя.

Друга разработка на ЦЕРН, която заслужава сериозно внимание е свързана с лечението на рак. Става дума за терапия с протонен сноп, който да "унищожи" раковите клетки, но без да уврежда здравите. Според проф. Хойер този метод ще е много по-ефективен, но и много по-скъп. "Регулира се ефектът на протоните. Ако туморното образование е по-дълбоко в тялото, се увеличава енергията на протоните, за да се достигне до него.

Оказва се, че тази технология се използва до момента в Италия и предстои да бъде въведена в Австрия.

"България има проект за създаване на ускорител по цернска разработка, в който ще се използват не само протони, но и леки йонни", заяви доц. Литов. В него се предвижда се извършват разработки по екология, радиобиология, ускорителна техника, диагностика. Според него целите на проекта надвишават нуждите на България, но ще обслужва целия Балкански полуостров.

"Ако в момента, за да се изпрати на лечение в чужбина един болен сумата е 50 000 евро. При създаването на този център, за български пациент цената ще е 15 000 евро", посочи доц. Литов. Той заяви, че срокът за изпълнение на един такъв проект е 7 години, а цената ще е около 150 млн. евро.

"120 души са постоянно свързани с ЦЕРН, като 75 от тях са така наречените user, има още стипендианти, докторанти и т.н.", уточни доц. Литов".

50% от бюджета на ЦЕРН отива за поръчки в държавите членки. Коефициентът на възвращаемост за страната ни обаче се оказва изключително висок (около 50%). А проектите, по които работят родните учени са високотехнологични, като са свързани информационните технологии.

"Ако компаниите участват в поръчките, които се получават от ЦЕРН, това води до увеличаване на познанието и създаването на нови технологии", уточни проф. Хойер.