Българинът продължава да не може да плува

Българинът продължава да не може да плува. В Германия около 90% от германците знаят да плуват, нашият процент е някъде между 18 и 20%.

Това каза Христо Григоров, председател на Българския Червен кръст (БЧК), предаде Агенция "Фокус”. Преди всеки сезон БЧК акцентира вниманието на обществото върху проблемите на водното спасяване и върху това, което не трябва да правят хората, когато са на морето.

"Отново апелираме - плуването да влезе в учебните програми в училищата като задължително, както беше преди 20-30 години”, заяви Христо Григоров.

"Един българин загина, спасявайки едно дете. Това е Пламен Петков. Националният съвет на БЧК взе решение той да бъде награден посмъртно”, съобщи Григоров.

От своя страна Стоян Андонов, член на НС на БЧК и председател на Националната комисия по водно спасяване обяви, че в България има над 4000 неохраняеми водоема. Това е цифрата на различни язовири, микроязовири, реки, езера и т.н. във вътрешността на страната.

"От близо 400 км плажна ивица, има близо 120 охраняеми плажа. Това са максимално охраняеми места, където хората могат безопасно да се къпят и да плуват. Всички обществени плувни басейни по нормативна база също трябва да бъдат обезопасени чрез спасители”, посочи Андонов.

Нормално е да не достига бройката на водните спасители, тъй като става дума за огромна маса хора, които влизат да се къпят и да плуват, каза той.

"Ако съберем обучените спасители за последните десет години, броят им като кадри е напълно достатъчен”, заяви Стоян Андонов. До момента са обучени над 50 000 водни спасители и всяка година се подготвят над 1100 водни спасители от Водноспасителната служба на БЧК.

Според него се отблъскват младите хора да карат курсове за спасители. "Ако направите сметка, един курс е около 60 учебни часа. Максималната за страната такса за такъв курс е около 200 лева. Тя се формира на базата на такса за басейн, за зали, лекторски и т.н. Ако разделите тези 200 лева на 60 учебни часа, ще видите, че под три лева е цената на един учебен час, който включва екипировка, квалифицирани инструктори, сертификати, специалисти, лекари и т.н.”, допълни Андонов.

По думите му не е абсолютно необходимо до всеки един водоем да има по един или двама спасители, тъй като това е невъзможно, дори и за държави като САЩ.

Основните причини за инциденти във водата са непознаване и подценяване на опасностите при къпане и плуване, неумение да помогнем адекватно на човек, който е в такава опасност, неумение да се окаже долекарска помощ.

Страната ни се счита като една от водещите в Европа като организация на водноспасителната дейност.
Теодора Томова, главен експерт в дирекция "Водноспасителна служба”, съобщи, че българският национален отбор по водно спасяване се подготвя за участие през август в Европейското първенство за младежи в Швеция и за Световното първенство за мъже и жени в Австралия.