1,1 млрд. лв. била ежегодната дупка в енергийния бюджет

Ако енергийният сектор не се преструктурира, всяка годината държавата трябва да намира между 800 млн. и 1,1 млрд. лв., за да се изкупува енергията от мощностите в сектора. Това заяви служебният министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев на представяне на докладите на Световната банка и Европейската комисия (ЕК) за състоянието в сектора. По думите му на тази стойност се равнява и годишната дупка в бюджета.

Според Василев е безотговорно да се говори за мораториум на цента на тока, тъй като това би означавало отлагане на реформите и ще струва на държавния бюджет минимум по 2 млн. лв. на ден.

С текущите мощности ще имаме излишък на производството още 20 години

преди крайния срок за достигане на сегашния ни капацитет – 2030 г., отчете министърът.

По думите му страната ни ще трябва да отделя по 13 млрд. лв. през следващите 17 години за изкупуване на електроенергията от наличните мощности.

Според него не е нужно да се забранява изграждането на нови мощности, но не трябва да има опция за задължително изкупуване. Той даде пример с когенерацията, при която енергията се изкупува, дори когато тя е неефективна. Имаме достатъчно дългосрочни договори, посочи Василев.

Констатациите и изводите в двата доклада са почти еднакви.

Според експертите от Европейската комисия Българската икономика е четири пъти по-енергоемка, а според Световната банка – 61% от населението на страната ни е енергийно бедно, т.е. доходите им отиват основно за покриване на разходите за отопление.

От изнесените данни става ясно, че с изключение на Малта страната ни е на последно място по доверие в енергийната система.

В краткосрочните препоръки на ЕК, за които се дава срок от 3 до 9 месеца, се посочва

да се изготви независим анализ на сегашни мощности

- дали са екологично безопасни, дали системите отговарят на европейските изисквания за безопасност. Експертите предупреждават, че ако някои от показателите не съвпадат с общоприетите в ЕС, може да се стигне до извеждане на мощности.

Също така трябва да с преразгледат надбавките в цената за пренос, като се отчита, че промяната на цените на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) по всяко време създава нестабилност на пазара.

От Брюксел посочват, че ще е добре Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да бъде изкаран от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и да бъде прехвърлен към министерство на финансите. Също така трябва да се извърши ревизия на централите от ВЕИ, получили европомощи, както и легитимността им да ползват преференциални цени.

В документите се препоръчва

ЕСО да спре да изкупува електроенергия от скъпи централи,

когато не е задължен.

Според експертите закриването на БЕХ ще доведе до по-голяма прозрачност в системата. По думите на министъра голяма част от дълговете в системата не се виждат, тъй като остават скрити в корпоративната структура.

В доклада на Световната банка се посочва, че в цялото управление на енергийния сектор се наблюдава усещане за дълбока корупция, непрозрачност при управлението на държавните дружества.

Експертите констатират, че не е бил добре обмислен начинът, по който ВЕИ са били въведени и управлявани.

И от Световната банка, и от Европейската комисия отчитат, че

енергийните помощи за най-бедните са крайно недостатъчни.

Вместо да се увеличават те намаляват, като през 2003 г. те са получавали по 0,24% от БВП, а през 2010 г. - едва 0,09%. Енергийният министър посочи, че в момента се водят разговори със социалното ведомство за постигане на нови разчети и по-големи суми за енергийни помощи.

Според вицепремиера и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева дори и повишаване на износа и потреблението няма да е достатъчно, за да се балансира пазара. Затова е нужно и мерките, които ще се предприемат, да са комплексни.

Остро и в двата доклада се критикува работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като според експертите тя е неефективна и не осъществява достатъчно контрол в сектора.

По думите на вицепремиера и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева в доклада си

Световната банка е предложила разделяне на ДКЕВР

на две отделни звена – за енергия и вода, тъй като в момента регулаторът не обръщал достатъчно внимание на проблемите във водния сектор.

Тя обаче обясни, че в измененията на Закона за енергетика предлагат друго решение на въпроса, което няма да доведе до разширяване на администрацията при евентуално разделяне на комисията.

Според предвижданите промени могат да се създадат две подкомисии с по трима председатели, като ще се ползва обща администрация. Също така членовете на комисията трябва да се назначават от Народното събрание, като номинации могат да се правят и от неправителствени организации.

Захариева добави, че в измененията се предвижда ДКЕВР сама да определя какъв годишен бюджет ще й е нужен, предложението да се внася в Министерски съвет и да се решава в Народното събрание.

Служебният кабинет предлага още приходите от лицензионни такси да се използват за енергийни помощи, както и да се разшири обхвата на лицата, които могат да се възползват от подобни средства.