5.5 пъти по-евтино излизат на инвеститорите българските работници

През 2017 г. Брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,6% в реално изражение. В номинално изражение БВП на страната достигна 98 631 млн. лв., което представлява нарастване от 4,8% спрямо 2016 г. Брутната добавена стойност през 2017 г. нарасна с 3,7% при ръст от 3,4% за 2016 г. Това заявява социалният министър Бисер Петков в отговор на депутатско питане за производителността на труда и разходите за труд в България и в другите държави - членки на Европейския съюз, предаде БГНЕС.

През 2017 г. броят на заетите (ЕСС 2010) отбеляза най-високият си темп на нарастване от 1,8% в периода на след кризисното възстановяване на заетостта при среден растеж от 0,4% през 2014-2016 г. Благоприятните развития на пазара на труда са съчетани с ускорено нарастване на доходите от труд. Водещо значение за нарастването на доходите през 2017 г. има частният сектор, където средната работна заплата отчете номинално повишение от 12,7%, подчертава министърът. Динамиката на показателя в обществения сектор също се ускори до 9,2% и допринесе за нарастването на доходите от труд общо в икономиката (11,8%).

Влиянието на БВП върху работната заплата се определя от разпределението на новосъздадения продукт в предприятията, т.е. каква част от БВП или брутната добавена стойност (БДС) се разпределя за заплати и осигуровки. Данните за относителния дял на компенсациите на наетите (работна заплата и социално осигуряване) в БВП през последните години показват една обща тенденция на увеличаване. Това означава, че работниците получават все по-голяма част от новосъздадения продукт, което от своя страна засилва връзката между заплати и икономически растеж.

За периода 2007-2017 г. в рамките на ЕС28 делът на компенсациите на наетите от БВП нараства най-много в България с 10,9 процентни пункта от 32,2% през 2007 г. до 43,1% през 2017 г. Средно за ЕС28 този дял е 46,5% през 2007г., нараства с 0,9 процентни пункта и през 2017 г. е 47,4%. Положителните развития на пазара на труда продължават и през първите месеци на 2018 г., като очакванията остават благоприятни.

Подобрение е регистрирано при оценките на потребителите за по-нататъшното намаление на безработицата, а така също и при очакванията на бизнеса за динамиката на наетите, което бе характерно както за индустрията и строителството, така и за услугите. За цялата 2018 г. очакваният растеж на заетите възлиза на 0,6% след значителното повишение от 1,8% за 2017 година, добавя още Петков. Той уточнява, че положително влияние се очаква и от индустрията по линия на създаването на работни места в промишлеността и повишаването на икономическата активност в строителството. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 5,9% през 2018 г., а участието на населението в работната сила ще нарасне по-бавно спрямо година по-рано поради постепенното свиване на свободния трудов резерв, който би могъл да задоволи търсенето на труд.

В периода 2019-2021 г. темпът на нарастване на компенсацията на един нает слабо ще се забави до 6,6% средногодишно, успоредно с очакванията за по-бавно нарастване на заетостта и отслабване на приноса от повишението на осигуровките. В рамките на прогнозния период динамиката на доходите ще надхвърли тази на производителността и ще обуслови нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукция със средногодишен темп от около 3,2%.

Производителността на труда ще следва възходяща динамика, като реалният темп на растеж на показателя е оценен на 3,5% средногодишно. Отчетеното забавяне през 2017 г. се обуславя от значителния спад на показателя в сектор селско стопанство и не би следвало да окаже ограничаващ ефект върху потенциала за растеж на икономиката в средносрочен план. По данни на Евростат към 23 април 2018 г. е налична информация за средната производителност на труда за 2016 г. за страните - членки и средно за ЕС (елиминирана е разликата в ценовите равнища между страните).

По данни на Евростат за 2016 г. е измерена производителност на труда в интервала от 45% до 190 % от ЕС28. През 2016 г. производителността на труда в България е най-ниска- 45,4% при ЕС28=100%, най-висока е производителността в Ирландия - 190,2%. Производителността на труда в България е над два пъти по-ниска от средната за ЕС28. По данни на Евростат през 2017 г. средно за Общността производителността на труда нараства с 0,8% спрямо 2016 г. През 2017 г. най-голям е ръстът на производителността на труда в Ирландия -5,8% спрямо 2016 г. Най-малък с отрицателна стойност е ръстът на производителността в Люксембург (-1,0%). В България производителността на труда през 2017 г. нараства с 1,7% спрямо 2016 г., два пъти по-висок ръст спрямо ръста средно за ЕС28 (0,8%).

България се нарежда на 10-то място по увеличение на производителността на труда сред страните членки на ЕС, информира министърът. По данни на Евростат през 2017 г. разходите за труд на час средно за ЕС възлизат на 26,8 евро, най-ниски те са в България - 4,9 евро на час, а най-високи са в Дания - 42,5 евро на час. Разходите за труд в България са почти 5,5 пъти по-малки от средните разходи в ЕС. Средно за ЕС28 разходите за труд през 2017 г. нарастват с 2,3%, разходите за заплати нарастват с 2,4%, разходите за социални и здравни осигуровки с 2,1%. През 2017 г. най-много нарастват разходите за труд в Румъния - 15,0%, най-малък е ръстът (с отрицателен знак) във Великобритания – 4,1%.

В България разходите за труд през 2017 г. нарастват с 12,0% - на второ място след Румъния. Съответно най-много нарастват разходите за заплати в Румъния - 15,1%, а във Великобритания разходите за заплати намаляват с 4,5%. През 2017 г. разходите за заплати формират 75,7% от разходите за труд средно за ЕС-28, най-нисък е този дял във Франция (67,2%), най-висок е в Малта (93,5%).

В България разходите за заплати нарастват с 11,8 % - на трето място след Румъния (15,1%) и Унгария (13,5%) . Двуцифрен ръст отбелязват и разходите за социални и здравни осигуровки, те нарастват с 12,7%. Най-висок е ръстът на тези разходи в Румъния - 14,9%, намаление с 9,1% се отчита в Люксембург. Евростат не предоставя информация за усреднена за ЕС минималната работна заплата поради различният обхват на законоустановените минимални работни заплати.

През 2017 г. 22 от 28-те държави-членки прилагат общо задължителни законоустановени минимални работни заплати. В Кипър съществува законоустановена минимална работна заплата, но тя е ограничена само до определени професии. В останалите пет държави-членки на ЕС (Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция), макар да не съществува национална минимална работна заплата, тя се определя в отраслови колективни договори, допълва министър Петков. Той подчертава още, че през 2017 г. минималната работна заплата в ЕС варира от 235,20 евро в България до 1 998,59 евро в Люксембург. Нивото на законово установените минимални заплати варира значително между държавите-членки на ЕС.

При новите държави-членки (НДЧ) има като цяло по-ниско ниво на минимална работна заплата от страните от ЕС-15 и се наблюдава сближаване на номиналните и реалните нива. Въпреки това, има още какво да се желае - най-ниската минимална работна заплата в ЕС - в България е около 8,5 пъти по-ниска, отколкото минималната работна заплата на Люксембург, която е най-високата в ЕС. От началото на членството на България в ЕС минималната работна заплата в България е най-ниската в съюза и в областта на минималната работна заплата се води политика за догонващо нарастване, спрямо страните от ЕС. От 22-те държави, обект на настоящото проучване, в 18 (19) от тях се наблюдава растеж в законоустановения размер на минималната работна заплата в периода 1 януари 2017 г. - 1 януари 2018 г. в реално (номинално) изражение. Темпът на нарастване на равнището на номиналната и реалната работната заплата за 12-те месеца до януари 2018 г. е най-висок в държавите с ниски нива на минималните заплати.

От 1 януари 2018 г. минималната работна заплата в България е 510 лв., ръст от 10,9 % спрямо 2017 г. Най-ниска е средната месечна работна заплата в България (420 евро), най-висока е в Люксембург (3 913 евро) при средно за ЕС28 (2 278 евро). През 2014 г. средната месечна работна заплата в България е 18,4% от средната за ЕС-28. В съответствие с благоприятната икономическа ситуация, устойчивият ръст на икономиката и заетостта през 2017 г. по данни на НСИ, средната работна заплата /СРЗ/ за първи път след 2009 г. отбеляза двуцифрен ръст. Общо за страната СРЗ е 1 060 лв., нараства с 11,8 на сто номинално, в сравнение с 2016 г., когато е отчетена СРЗ от 948 лв.

В обществения сектор е отчетена СРЗ от 1 072 лв., спрямо 2016 г. нараства номинално с 9,2 на сто, реалният ръст на заплатите в обществения сектор е 7,0 на сто. Като израз на добрите икономически условия и устойчивост на икономиката ръстът на средната работна заплата в частния сектор надвишава ръстът в обществения сектор като достига 1 057 лв. за 2017 г., спрямо 2016 г. нараства с 12,7 на сто, се казва още в писмения отговор на министъра.