80% от публичните ни инвестиции са със средства от ЕС

80% от инвестициите в публичния сектор у нас се осъществяват с европейски средства. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на конференция "Първите седем години в ЕС – оценка на инвестициите в дългосрочен растеж и нетните ефекти от тях в секторен и регионален план". Форумът е организиран Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), съобщи econ.bg.

В Словакия по линия на еврофондовете се реализират 92% от публичните инвестиции, в Унгария са 88%, уточни вицепремиерът.

Въпреки това еврофинансирането възлиза на 9% от всички публични разходи. Нетната финансова позиция (разликата между приходите и разходите в бюджета) е между 5 и 6 млрд. лв., посочи още той.

По отношение на еврофондовете бушуват абсолютно противоположни митове, каза Дончев.

Мит е, че европейските пари отиват само и единствено в магистрали. По думите му обаче най-голям дял от средствата наистина отива в транспортна инфраструктура – 20,5% от фондовете. След това следват харчовете на европари за местно и регионално развитие – 18,8%, образование и пазар на труда с 12,7%.

Вицепремиерът бе категоричен, че няма как да се инвестира само в една сфера.

"Няма как да искаме прогресивна икономика, ако не отделяме достатъчно средства за образование и наука. Важният въпрос е какъв да бъде делът на инвестициите във всяка сфера, посочи той.

Последният мит, според Дончев, е, че парите достигат до малък брой клиенти. ВиК мрежата с европари е повече от 10 пъти по-дълга от магистралите, построени с европейски средства, даде пример вицепремиерът. Близо 800 000 ученици са участвали в извънкласни форми на обучение, организирани с евросредства, а 60 000 безработни са преминали през процес на образование.

Според него трябва да мерим и косвените ефекти от еврофинансирането. Дончев допълни, че икономията на енергия е над 173 хиляди мегаватчаса, а проектите реализирани с тях, са създали работа за десетки хиляди души.

Най-важният ефект са дълготрайните ползи, посочи вицепремиерът.

Той посочи, че реалният БВП на страната е с близо 10% по-висок при наличието на евросредства спрямо модел, при който те липсват. Има и нетен ефект върху бизнес инвестициите на предприятията, като ръстът е от близо 35%. Обемът на частните инвестиции също е нараснал, посочва Дончев.

Той бе категоричен, че страната ни не бива да допуска грешките от предишния програмен период 2007-2013 г., който започна с 2 години закъснение.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, най-негативните моменти от изминалия програмен период са били свързани с изключително тежките изисквания за отчетност, които намалиха желанието за кандидатстване. Друг проблем, който срещнал бизнеса, е смяната на правилата за кандидатстване, довели до много грешки, предизвикали лавина от дела.

Също така и недостатъчно доброто планиране на финансовите ресурси и приоритетните сфери за интервенция (от общини към частни бенефициенти, например), както и незадоволителен експертен ресурс от страна на администрацията. Според Велев чиновниците са експериментирали с бизнеса през изтеклия програмен период, като фирмите са ставали свидетел на постоянна промяна на условията и изискванията по оперативните програми.

Не на последно място, според Велев, е имало проблем и с одиторите. Той изтъкна, че много фирми са били възприемани като "виновни до доказване на противното". В други случаи дружества и техни собственици, въпреки тяхната очевидна вина, не са били признавани за такива от българския съд.

Според работодателя голяма част от средствата по конкурентоспособност не са достигнали до реалния сектор, а за сметка на това голяма част от финансовия ресурс е бил насочен към публични компании. Със създаването на Фонда на фондовете част от тези проблеми могат да се избегнат, посочва Велев.

По думите му сериозен недостатък е, че неправителствените организации са изключени от предоставянето на извънкласна дейност към проектите на Министерството на образованието, въпреки доказаната си ефективност в тази насока.

Според него трябва да се ускори процедурата за обжалване на актовете, да се увеличи размерът на допустимите авансови плащания за частните бенефициенти, както и прецизно администриране на регистрите на помощи са част от препоръките, чрез които ще се подобри представянето през следващия период. Освен това проектите трябва да се разпределят електронно от независими експерти, препоръчва още Васил Велев.