Бизнесът: С контактите си може да помогне на вноса на ваксини, ако ЕС освободи процеса

Важно е да има възможност хората да избират ваксини и в този процес да се включат и предприятията и работодателите - за бизнесите, където това е по-необходимо. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред БНР.

"Ние нямаме регистрирани ваксини, които се използват в цял свят, но в Европа, кой знае защо, не бързат да се регистрират. Руски, китайски ваксини. Ако всички, които вършат работа, се регистрират и има свобода за техния внос и прилагане, този процес би могъл да бъде ускорен значително. И по линия на нашите контакти, които бизнесът има, със свои партньорски организации от тези страни", коментира Велев в предаването "Преди всички".

Статистиката ще покаже, че заболеваемостта през 2020 г. е била по-малка от тази през 2019 година, посочи още Васил Велев. Това по думите му означава, че бизнесът е успял да създаде подходящите условия, добра хигиена и да реорганизира работния процес, така че хората в индустрията да работят.

"Затова за нас е странно, че в бюджетната сфера, където се очаква хората също да работят, те  нито искат да работят присъствено, нито искат да се ваксинират. Трябва да изберат едно от двете". 

Много от затворените бизнеси са отвъд ръба и закъснялата подкрепа спомага за това, отбеляза Васил Велев.

"Парите, които още не са получили като подкрепа за първата вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти, от кредитори само отлага на този етап обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова". 

Помощите за първата вълна, за затварянето през март и април, още не са получени от средните предприятия, каза Васил Велев.

"Нито едно от средните предприятия не е получило своите от 30 до 150 хиляди – от тези, които са кандидатствали и са одобрени. Говорим за тези, които са пострадали – със спад от над 20% за продажбите. За средните поне има яснота и класиране и се знае кой ще получи някога. Докато за малките не е стартирала още мярката", изтъкна Велев.

"Една година вече ще стане закъснение. Това закъснение, което беше в началото, то не може да бъде наваксано. Постоянното отлагане на компенсирането на тези компании може би ще доведе дотам, че няма да има кого да се компенсира. И това, че се пазят работните места по мярката 60/40, всъщност тези работни места ще изчезнат, защото ще бъдат затворени предприятията и те няма да има къде да се върнат". 

Същевременно вече трета година Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) не прави нищо за иновациите и конкурентоспособността, смята Васил Велев. Според него "сега предстоят избори и всички ще обещават големи заплати, но заплатите се изработват – за да растат заплатите, доходите, стандартът, трябва да има инвестиции, а нищо за подкрепа на инвестициите в последните години не се прави". 

Вместо средствата по ОПИК да насърчават инвестициите, те се използват за подкрепа на ликвидността в кризата срещу коронавируса. Това пренасочване на средства в средносрочен план лишава икономиката от подкрепа на конкурентоспособността, което е недалновидно, допълни Васил Велев.

Всички пари по програмата са разпределени за подкрепа на ликвидността и спасяване от коронавируса, вместо за това да се използват бюджетни средства, заяви още той.

Освен затворените бизнеси има много, които формално не са затворени, но имат срив и спад на продажбите над 50%, категоричен е Велев.

Бизнесът ще разчита на доброто планиране и бързия старт на новите оперативни програми, отбеляза Васил Велев. По думите му бизнесът очаква поне една четвърт от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се заделят за подкрепа на инвестициите в икономиката, а не сегашните под 8%.