Бизнесът пита как и на какви цени ще купува еленергията от юли

"Инвестиционната среда в България е силно дестабилизирана от непрекъсната смяната на правилата, които много често се решават в последния момент. Не намираме за нормално, в навечерието на новия регулаторен, ценови и договорен период, да няма информация по модела, сроковете и развитието на процеса на либерализация в краткосрочна и средносрочна перспектива", заявяват представителите на бизнеса.

Двете организации настояват КЕВР да отговори на три конкретни въпроса:

Каква ще е квотата на АЕЦ Козлодуй за регулирания пазар?

От бизнеса настояват КЕВР да предвиди достатъчно количества от евтиния ток на централата за свободен пазар и да спре кръстосаното субсидиране на цени от индустрията към битовите потребители.

Очаква ли се промяна в Правилата за търговия с електрическа енергия в рамките на следващите няколко месеца/година?

Големите индустриални консуматори настояват за дебат, оценка на ефектите и предсказуемост при промените.

Кога ще стартира новият ценови период и с каква продължителност се планира да бъде?

Индустрията настоява КЕВР да въведе предвидим и стриктен времеви график при изменения в ценовата и регулаторна рамка, като пътната карта на промените бъде представена от регулатора преди края на месец май.

Незабавно да се разопакова цена "Задължения към обществото" и КЕВР да покаже в ценовото си решение каква е тежестта на отделните компоненти – зелена, кафява енергия и невъзстановяеми разходи, настояват още от бизнеса.

Базовата индустрия в България е стигнала до лимита на възможностите си да покрива дефицитите в енергетиката. При сега действащия модел ние поемаме разходите на над половината от цената "Задължения към обществото", кръстосано субсидираме цените за бита и години наред плащаме за непазарни и неефективни производства на електроенергия, отбелязват двете организации.

Те настояват също така държавната енергетика да намери подходяща форма за участие на регионалния електроенергиен пазар. "Ползите от износа трябва да бъдат използвани за покриване на дефицитите. Производителите трябва да споделят "задълженията към обществото". Печалбите от износа трябва да се реализират в БЕХ ЕАД, където са разходите за скъпата енергия", гласи позицията на бизнес организациите.