Плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот. Това са част от заключенията на доклада "Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България", който беше представен днес в КТ "Подкрепа" в София.
Всеобхватният policy paper е разработен от Колектив за обществени интервенции и сдружение Солидарна България, които се застъпват за изместване на данъчната тежест от средната класа и бедните към богатите и корпорациите. Той предлага конкретни модели за данъчна реформа, като ги обосновава финансово.
Ваня Григорова – синдикалист, икономист и председател на Солидарна България – представи предложенията от доклада за въвеждане на прогресивен данък, които са залегнали и в официалното становище на КТ Подкрепа за бюджет 2019. Според изчисленията, от премахването на максималния осигурителен доход в бюджета ще постъпят 710 млн. лв., от добавка "Солидарност" (20% ДДФЛ над 5000 лв.) – 267 млн. лв., от 12% корпоративен данък – 415 млн. лв.
Членът на КОИ Огнян Касабов подчерта как в глобален мащаб плоският данък поставя България в компанията на други недемократични държави като Унгария и територии като Абхазия и Приднестровието. Според университетския преподавател, неравенствата и обезвластяването на хората могат в крайна сметка да намерят израз в размирици и бунтове.
Журналистът от Барикада Ивайло Атанасов представи данни как плоският данък граби от и без друго скромните доходи на нашите сънародници. Анализаторът показа как в страната с най-високи нива на неравенство и риск от бедност в ЕС данъчната система е на практика регресивна и задълбочава тези вече критични проблеми.
Разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС. Близо 40% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване, което е два пъти над средноевропейското ниво. ЕК определя ситуацията с неравенството и бедността в България като "критична", което се дължи на "ниските разходи за социална защита", породени отчасти и от "липсата на прогресивност в данъчната система".
Прогресивната данъчна реформа би намалила неравенството и насърчила икономическия растеж през засиленото потребление. Необлагаемият минимум пък ще гарантира, че огромната част от работещите с месечен доход до 3000 лв. (над 95% от заетите) ще плащат по-ниски данъци.
Изследването коментира и икономистът Боян Захариев. Той определи доклада като най-пълно аргументирания и научно издържан документ от този род, появявал се досега у нас. Захариев потвърди, че няма доказателства плоският данък да увеличава чуждестранните инвестиции и да свива сивата икономика. В оживената дикусия участие взеха журналисти, общественици и депутатите от БСП Крум Зарков и Милко Недялков, както и финансистът Константин Проданов.