Икономиката на България – по-скоро „добре“ или съвсем „зле“?

Икономиката ни стои сравнително добре. Видяхме, че тя доста бързо се нагласи към новите икономически реалности като по-ниския приход на чуждестранни инвестиции. Огромният дефицит, който беше цитиран като проблем, изчезна.

Това казва в обширно интервю за Econ.bg Калоян Стайков, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). За неспециалистите обаче положението е повече от несигурно.

Според проведено през декември проучване на "Алфа Рисърч" българските граждани изпращат отминаващата 2011 г. с нарастващ икономически песимизъм и тревога за близкото бъдеще.

В очакванията за 2012 г. доминира страхът от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и безработицата от по-нататъшно свиване на доходите. Отминаващата година се оценява като най-лошата за българите години от 1997 г. насам. Едва 10 на сто, колкото и през 2009 г., я оценяват като по-добра от предишната.

Повишава се делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%). Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли цялостното развитие на страната през последните 20 години. Ако през по-успешните финансови периоди 2004-2008 г. една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009 г., този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.

"Естествено, възстановяването на икономиката е малко по-бавно и в момента се движи все още основно от износа. Вътрешното търсене не се е възстановило достатъчно, но икономиката е сравнително добре. Голям плюс за България е това, че публичните ѝ финанси са стабилни. Наблюдаваме постоянно подобряване на този фронт. Дългът е нисък, данъците се запазиха същите, така че изглежда добре", казва експертът от ИПИ.

На въпрос как оценява бюджета за следващата година Калоян Стайков подчертава, че бюджетът на страната изглежда малко оптимистичен на фона на всичко, което се случва в еврозоната.

"Според мен една по-разумна фискална рамка по-скоро би заложила на балансиран бюджет и някои буфери при разходите. Един такъв буфер е връщането на 90-процентното правило, което действаше, когато икономиката растеше много бързо и имахме излишъци. Сега, когато има несигурност, въпросното правило липсва, така че връщането му изглежда като добра идея."

"Естествено са нужни редица свивания на разходи. Това може да стане и чрез намаляване на субсидиите - те основно са насочени към БДЖ и земеделците. Смятам, че бюджетът трябва да бъде малко по-консервативен с по-умерена прогноза за икономическия ръст. Според мен реалистично изглежда 1%, а не 2,9% нарастване на БВП".

Според проучването на Алфа Рисърч хората като цяло са песимисти и за банковата сфера – повечето не очакват облекчаване на кредитирането за физически лица и бизнеса. Нито приток на чуждестранни инвестиции.

По думите на Калоян Стайков пък банките у нас и в момента отпускат кредити на малките и средни фирми. А ако изглежда, че кредитирането, като че ли е замряло, причината не е нежеланието на финансовите институции да дават финансиране, а намалелите проекти и инвестиции.

"В момента банките ще се насочат към различни сектори от тези, които бяха кредитирани досега. Ако това се случи и наистина има добри проекти, и естествено - ако перспективите пред развитието на икономиката - националната и международната, са по-добри, можем да очакваме възстановяване на кредитирането", допълва той.

Запитан за прогнозата му за лихвите по кредитите, икономистът отговаря, че "такава възможност има", но тя е обвързана с развитието на икономиката. "Може би, това ще става бавно, в продължение на няколко години."

А и мнението на Стайков е, че в еврозоната се задава нова рецесия или най-малкото забавяне на икономическия растеж, което ще се отрази и у нас.

Тук мнението му с преобладаващите нагласи на населението като че ли съвпада. Преобладават мненията, че съществува нараснал страх от неизвестността за това кога най-после ще свърши кризата и докога ситуацията ще се влошава.