Икономиката ни отива към депресия

Стагнацията на икономиката в страната ни продължава вече 4 години и тя от рецесия отива към депресия. Това заяви председателят на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

Постепенното намаляване на износа като фактор за икономическия растеж, намаляването на продажбите, увеличаване броя на фалитите са само част от предпоставките са състоянието на депресия на икономиката, заяви Божидар Данев.

Междуфирмената задлъжнялост

Тенденцията на увеличение на междуфирмената задлъжнялост продължава да расте. Това показват данните събрани от БСК, обхващащи периода от 2005 година до 31 декември 2010 година. В края на 2010 година задълженията между предприятията надхвърлят 157 млрд. лева и в сравнение с 2005 година са по-големи с 91 млрд. лева или 2,4 пъти повече. На фона на 2009 година задълженията са с 9 млрд повече.

По думите на Данев, за да се решат дълговите кризи на държавите, първо трябва да се решат дълговите кризи на предприятията.

"Явлението задължения към предприятията е хронично заболяване", коментира Данев

В резултат на икономическата криза положителното явление е, че задълженията на нефинансовите предприятия към БВП продължават да растът, но с относително по-нисък темп от 6%, спрямо 2009 година.

Инвестиционните разходи падат - индикатор за кризата

Инвестиционните разходи са спаднали с 45%, което е най-точния индикатор за икономическата криза у нас, посочи председателят на БСК. Според него докато не се обърне тази тенденция, за да се наблюдава увеличение на инвестиционните разходи няма шанс България да излезе от кризата.

"У нас няма инвестиционна активност, а има инвестиционен страх", коментира Данев.

В края на 2010 година задълженията са най-големи в дейностите търговия (34,2 млрд. лева), операции с недвижими имоти (23,6 млрд. лева) и строителство (20,3 млрд. лева).

Тенденцията на нарастване на задълженията и малкият ръст на БВП през 2010 година показват, че икономическата среда продължава да бъде твърде неблагоприятна и поставя икономиката ни в много рискова ситуация.

Рязко се затрудни достъпът до банковото кредитиране вследствие на несигурната икономическа среда. Средните нива на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити се запази на високи нива от 11,3%.

По-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката са счетоводно декапитализирани. Задълженията на всички предприятия към 31.12.2010 година са със 72% по-големи от собствения им капитал.

Приходите от продажби продължават да растат по-бавно в сравнение със задълженията на предприятията. Това означава, че и през следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията.

Служителите си чакат заплатите

Увеличават се задълженията и към данъчните плащания, заплатите на работниците и осигурителните задължения. Тези задължения растат независимо от санкциите.

Данъчните задължения на фона на общите нарастват до 4,22 млрд. лева за 2010 година. Значителен е растът и на задълженията към осигурителните плащания.

Друго отрицателно явление е рязкото нарастване на броя на предприятията, които са в процедура на несъстоятелност. Общо те са 2 300, но само през 2010 година са се увеличили с 1 300 нови предприятия, уточни Божидар Данев.

И държавата дължи пари

За 2010 година задълженията на държавата към бизнеса е 482 милиона лева. Странен феномен според Данев е, че до миналата година в бюлетина на Министерство на финансите е имало специален ред, касаещ просрочените задължения на държавата, но от известно време е изчезнал.

Според БСК процесът на задлъжнялостта на държавата към бизнеса също не е овладян и особено при месните правителства задълженията са много сериозни.

Тенденцията на увеличаване продължава и през 2011 година като към 30.09.2011 г просрочените задължения са 457 млн. лева, от които са централно и местно правителство съответно са 257 млн. лева и 202,3 млн.лева.

Около 43% са просрочените плащания в междуфирмените задължения, уточни Божидар Данев.

Не европейските фондове създават работни места

Според него сме хипнотизирани, че европейските фондове ще ни оправят. Те не създават нови работни места и при тях става въпрос за временно решение на проблемите в структурата на българската икономика. Затова от БСК не смятат, че концентрирането в усвояване на еврофондовете е най-доброто за икономиката ни.

Прогнозата на БСК за 2011 година и 2012 година не е много оптимистична. Очертаващата се стагнация в развитието на икономиката, намаляващите продажби на вътрешния пазар и затруднения достъп до финансиране няма да създадат условия за намаляване задлъжнялостта на предприятията.

Постепенното намаляване на износа ще влияе върху финансовото състояние на предприятията. Нарастване броя на фалитите, както и на случаите с фактическа нетрудоспособност, бавните процедури по несъстоятелност, влошаващото се обслужване на кредитите, ще водят до нарастване на задлъжнялостта.

Има ли изход?

Ускоряване на приватизационните процедури с цел ликвидиране задълженията на държавния бюджет и за подпомагане на платежния бизнес е едно от предложенията на БСК за нормализиране на ситуацията.

Друго тяхно предложения е да се направят публични регистри за ДДС и за неразплатените средства по изпълнени обществени поръчки и европейски проекти, включително и за просрочените разплащания.

При забава на плащанията на държавата към търговските дружества,  да се отменят санкционните лихви за забавени данъчни и социални плащания на бизнеса, предлагат още от БСК.

"Като държавата не си плаща, да не страда само бизнесът, а всички заети в икономиката", предложи Божидар Данев.

От БСК предлагат още усъвършенстване на законовата база и процедурите по несъстоятелност, включително съкращаване на сроковете. Изграждане на клирингова институция е заложено също в предложенията на БСК към държавата.