Вече 20 години кръгът "Капитал”, създаден около едноименния седмичник, разнася из България тежката миризма на корупция.
Рожба на добре платена любов с властта, този емблематичен за българския преход финансово-политически кръг е обслужвал силните на деня и е получавал сериозни облаги.
В поредицата "Миризмата на кръга "Капитал” вестник "Репортер” ще се опита да представи хронологично каскадата от далавери, с които членовете и приближените на този кръг вмирисаха представите на хората за честна политическа и икономическа игра.
Управлението на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) е плод на много компромиси и тънки баланси. Оцеляването на правителството виси на косъм. Самото му сформиране е обявено в името на заветната цел – приемането на България в Европейския съюз.
Това събитие обаче би донесло по-голяма стабилност за страната, а много икономически кръгове не са заинтересовани от това. Опозицията е по-разделена от всякога и не е в състояние да свали правителството. Редовните парламентарни избори са насрочени за юни 2009 г.
Някои хора в държавата биха искали правителството да падне, за да задоволят собствените си стремежи за власт. Те отварят дискусии за създаването на "експертно правителство” като спасителен изход от "политическата криза”.
Предполагаемият сценарий е следният: НДСВ напуска коалицията, БСП и ДПС остават само със 115 от 240 места в парламента, като по този начин губят мнозинство. Срещу тях ще има 125 членове на парламента от различни партийни формации (общо 5). Ако стигнат до споразумение, те могат да бламират правителството, да използват мандата на НДСВ за сформиране на ново експертно правителство и да свикат извънредни парламентарни избори.
Този сценарий вече е обсъждан с експерти от Европейската комисия, за да се осигури подкрепата на Брюксел. Планирани са и консултации с американската страна, за да се спечели и подкрепата на Вашингтон.
По този сценарий публично се спрягат имената на двама кандидати за премиер. Единият е икономистът Димитър Иванов, живеещ в Лондон. Другата кандидатура е на Иво Прокопиев, разбира се.
Според наблюдатели втората кандидатура е доста по-реалистична. Прокопиев има икономическите и политически лостове да се домогне до премиерски пост. Разполага и с медийния гръб, който да му осигури комфортно управление.
Самият Прокопиев не крие амбициите си за премиерския пост. И така, кой е той, какъв е бизнесът му и какви са неговите шансове да оглави българското правителство?
Но този първи неуспех бързо е загърбен, защото приватизаторът от предишните две правителства знае къде ще бъде потокът от мед и масло при новата власт – енергетиката.
Затова и в управлението на Тройната коалиция Иво Прокопиев заема изгодни позиции и осъществява добри контакти. Наследникът на Шулева Румен Овчаров продължава същата дружеска политика спрямо Прокопиев. В резултат милионерът влиза в бизнеса с износ на ток.
Фирмата му "Вивид пауър” веднага след основаването си получава лиценз за търговия с електроенергия. Въпреки че би трябвало да има дългогодишна практика, компанията на Прокопиев получава документа от раз, а това й гарантира сериозни позиции на този възникващ пазар.
Публикация на в. "Труд” от 2008 г. определя фирмата като свързана с министъра на икономиката и енергетиката в правителството Румен Овчаров. Номинално обаче фирмата е еднолична собственост на "Алфа финанс холдинг” на Иво Прокопиев.
Компанията се управлява от дясната ръка на Прокопиев - Румяна Георгиева. Резултатите от оперирането на свободния пазар чрез покупката на евтина енергия от АЕЦ "Козлодуй” и продажбата й на индустриални предприятия хич не е лош. Георгиева признава, че за 2008 г. дружеството има 113 млн. лева оборот и 4,8 млн. лева печалба - тоест 4% от продажбата на 1,25 млрд. киловатчаса на свободния пазар.
С придобиваните покрай монопола с търговията с ток средства Прокопиев разширява бизнеса си в различне сфери. През 2007 г. например неговата компания "Алфа финанс холдинг" купува акциите на швейцарската фирма "Трейд акшън дивелопмънт организейшън" в капитала на "Летище Пловдив". Под контрола на Прокопиев преминава второто най-голямо летище в страната. По свой запазен модел обаче Прокопиев така и не развива придобития актив и няколко години по-късно просто го продава.
Близостта до властите дава на Прокопиев усещането, че може да разширява бизнеса с по-голям размах. И докато медийте му прокарват политика на загрижени за защитата на природата, собственикът им навлиза смело в туристическия сектор чрез проекта "Супер Перелик".
На практика дружеството, стоящо зад този проект, е осъществило най-мащабната замяна на гори в последните години. Община Смолян, която трябваше да придобие 25% участие в проекта е получила през 2008 г. от държавата чрез Държавната агенция по горите 8119.525 дка именно за нуждите на мегакурорта. Огромният масив, с който се раздели държавата, е разположен в Смолян, Пампорово и Мугла. Срещу него общината даде на държавата общо 10 000 дка на различни места - в Смолян, Широка лъка, Пампорово и Смилян.
Основните акционери в проекта са бизнесменът Кирил Асенов и регистрираната в Кипър фирма "БК проджект". Асенов е собственик на фирма "Уинтер спорт”, преобразувана по-късно на Спортно-туристически център "Перелик”.
"БК проджект" се управлява от Людмил Карауланов, а самата фирма е регистрирана на адреса на редакциите на вестниците "Капитал" и "Дневник" - ул. "Иван Вазов" 16 в София. Разследване на в. "Сега” през 2009 г. показва, че финансови партньори на "Перелик" са "Булброкърс" и "Алфа финанс холдинг", собственост на Иво Прокопиев. Партньор е и американският фонд "Грамърси файненшъл сървис" – компания, която през управлението на Тройната коалиция свързва бизнесите на Прокопиев и сегашния президент Плевнелиев.
Именно чрез "Грамърси” в периода 2006 – 2009 г. Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев завъртат поредица от сделки, а собственикът на "Капитал” светва по-неопитния в далаверата си приятел колко хубаво е да си близо до властта, а по възможност и в нея.
Групата от фондове "Грамърси” навлиза на пазара през декември 2006 г. чрез дружеството си Arco Capital Corporation Ltd., което придобива "Бизнес парк София”, управляван тогава от Плевнелиев.
Като местен партньор и инвестиционен консултант на американците тогава е представена компанията на Иво Прокопиев "Алфа финанс холдинг”. Дъщерното дружество на холдинга "Алфа дивелопмънтс” пък е определено да управлява дейността на "Бизнес парк София” след сделката.
Плевнелиев бързо привнася безскрупулния модел на правене на бизнес от Прокопиев и на свой ред заформя проект за застрояване на планина. Чрез никому неизвестната фирмичка "Дани консулт” ООД той скрива мащабни инвестиционни планове, кроени с партньорството на "Грамърси”. Съдружници във фирмата са малтийската офшорка Рила Риъл Естейт холдинг лимитид и българското дружество "Аклади Имобилиен”, представлявано от Христо Москов и в което до 2009 г. съдружник е семейната фирма на Росен Плевнелиев – "Плевнелиеви”.
Какви са били инвестиционните намерения на строителния предприемач Плевнелиев категорично показва името на съвместната им компания – тотално застрояване на Рила. Само влизането на Росен Плевнелиев във властта забавя изпълнението на тази мисия.
Властта, до която приятелят му Прокопиев така и не се домогва официално. Кандидатурата му за премиер, която само се споменава под сурдинка в българските медии не успява. Но пък успява да премоделира напъните си да управлява. И желанието да бъде лице на властта се трансформира в план да дърпа конците задкулисно.
Заедно с добрите си приятели Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Светослав Божилов, Прокопиев развива групата за политически инженеринг "Типинг пойнт" създадена през 2005 г. от учителя му Александър Божков. Чрез нея четиримата чертаят механизмите за влияние над властта и прокарват идеите си за как точно да се "развива” България.
За да се случи това обаче,трябват конкретни лостове за упражняване на влиянието. А какви по-директни от бизнесорганизациите и медиите. Затова през 2006 г. Прокопиев превзема шефското място в една от големите структури на бизнеса – КРИБ.
Там той измества друга своя дружка и настояща кандидат-управляваща Саша Безуханова. В борда на КРИБ пък попада Прокопиевото протеже Росен Плевнелиев.
Всичко това, разбира се, са маневри преди задаващите се избори, спечелването на които е отредено за партньора на Бориславова – Бойко Борисов. А за след тях ще трябват министри, близки хора. Хора като Росен Плевнелиев.