Каква е истината за парите на държавните фирми

Формално на 8 декември изтече срокът, определен в Правилника на служебния кабинет за упражняване правата на държавата в търговските дружества и по-конкретно в частта му за банковото обслужване на държавните фирми.

Според Постановление 127 на кабинета "Райков" фирмите с над 50% държавно участие трябва да разпределят депозитите си в най-малко 4 банки. Причината - да няма концентрация на паричен ресурс само в една финансова институция.

Нормативните пробойни

Още при встъпването си в длъжност правителството обяви, че ще спази новите правила за банковото обслужване на държавните фирми. Те обаче не се отнасят за всички свободни средства, като например транзитни, разплащателни и други сметки за оборотни средства, с които възложителите не могат да се разпореждат самостоятелно, а само за депозитите. Това е и първата пробойна в подзаконовия акт, който кабинетът "Орешарски" прие като наследство от служебното правителство на Марин Райков.

След консултация с държавните дружества вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че трябва да се направят нормативни промени. Заедно с министъра на финансите Петър Чобанов тя внесе проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Причината беше, че няма определение на термина "парични средства", които да се включат при изчисляване на нетната експозиция, както и още други смущаващи ръководствата на държавните фирми разпоредби. В тях се включва и изключването на търговските дружества в производство по ликвидация или несъстоятелност от обхвата на Правилника.

Другият съществен дефект в Постановление 127 на служебния кабинет е свързан със сумите. Те със сигурност няма да бъдат оповестени, а само процентът на нетната експозиция на предприятието в съответната банка. Противното ще бъде нарушение на законови разпоредби, свързани с банковата и фирмената тайни - независимо от това, че в конкретния случай става въпрос за публични средства.

Изкривените данни

Шумът на определени кръгове, настояващи преразпределянето да се случи на всяка цена, е много по-голям, отколкото реалният финансов ефект. По данни на Министерство на финансите (МФ) за първите девет месеца на 2013 г. от всичките 249 държавни фирми само половината от тях – 127 дружества, генерират приходи за 480,4 млн. лв. От друга страна 92 държавни предприятия са отчели загуби, които общо възлизат на 261.8 млн. лв. В същото време българските държавни компании като цяло са в много тежко финансово състояние и с огромни задължения.

Според обявените неотдавна от заместник финансовия министър Людмила Елкова данни, техните задължения към края на септември възлизат на около 9,8 млрд. лева. От тях близо 5 млрд. лева са краткосрочни дългове. При тази ситуация много малко компании имат възможност да заделят пари за депозити. Статистиката на БНБ за третото тримесечие показва, че депозитите на сектор Нефинансови предприятия възлизат на 15.195 млрд. лв. (18.9% от БВП) и на годишна база се увеличават с 6.2% при 1.4% годишен ръст в края на второто тримесечие. Само малка част от тези пари са на държавни предприятия.

Според обобщените данни на всички министерства, към май 2013 г. дружествата с преобладаващо държавно участие държат общо малко над 860 млн. лева на депозити в 19 от всичките 30 банки и банкови клонове в България. Сумата представлява незначителните 5,6% от всички привлечени депозити в българските банки.

Това развенчава мита, че преразпределението се бави, защото то застрашава банковата система и има опасност някои банки да изпаднат едва ли не в ликвидна криза.

По-важен е бюджетът

Според внесения за приемане на второ четене Бюджет 2014 г. за фирмите с преобладаващо държавно участие са планирани 772 млн. лв. разходи при 419 млн. лв. за настоящата година, което представлява ръст от 54%. Как точно ще се разпределят тези пари ще стане ясно от постановлението за изпълнение на държавния бюджет.

Увеличените субсидии за нефинансови предприятия, което отчасти е за сметка на техните принципали – министерствата, има за цел да стабилизира държавните предприятия. Този подход на пръв поглед създава впечатление, че за ведомства, които са собственици на държавни дружества, са планирани повече разходи. Дори се появиха критики, че за тях е направено отстъпление от принципа за общо намаление на бюджетните разходи с 12%, докато за президента, омбудсмана, няколко независими комисии като тези за енергийно и водно регулиране, за личните данни, за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията, принципът е спазен на 100%. Това се вижда най-добре в бюджетите на министерствата на транспорта, на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие, които имат големи и повече държавни дружества в своята структура.

Истината е друга. Според новите правила, валидни за всички държави членки на ЕС, по които за пръв път е съставен Бюджет 2014, първостепенните разпоредителите на бюджетни средства имат определен таван, който не може да бъде превишаван. Ведомствата нямат право да извършват разходи и да поемат нови задължения за разходи за текущата година, които да надхвърлят общия размер на заложените в бюджета.

Други истини за парите на държавните фирми може да прочетете в Econ.bg.