Поредната стъпка към възможността Сребърният фонд да може да инвестира свои активи в български държавни ценни книжа (ДЦК) беше направена днес, 11 април. Това стана факт с решение на правителството, което беше взето по време на днешното заседание на Министерския съвет (МС).
Действащата в момента в България законова рамка позволява инвестирането на средствата на фонда единствено в чуждестранни активи, с което допълнително се ограничава ликвидността на местната финансова система, твърдят от Министерството на финансите (МФ). С предложените промени през тази година фондът не може да инвестира повече от 30% от активите си в български държавни ценни книжа, като инвестиционното ограничение се увеличава стъпаловидно за всяка следваща година със стъпка от 10%. Така през 2016 г. и следващите години, фондът няма да може да инвестира повече от 70% от активите си в български държавни облигации.
Като мотиви за промяната, към която се стреми проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ЗИД на ЗДФГУДПС), МС и МФ сочат ниската номинална доходност, която имат управляваните от фонда средства. Реално те се инвестират само под формата на депозити в БНБ, казват експертите от МФ.
При определяне на ограниченията, свързани с рисковите експозиции т.е. с влагането на средства в по-сложни финансови инструменти, са следвани европейски практики, утвърдени при управлението на инвестиционни портфейли на държавни резервни пенсионни фондове, към които принадлежи и Сребърния фонд. Със законопроекта се въвеждат възможности и за по-гъвкав инвестиционен избор на инструменти с фиксиран доход за сметка на акциите чрез повишаване на лимитите за инвестиране в дългови финансови инструменти. Предложените промени са в съответствие с основните принципи на инвестиране на фонда - надеждност, доходност, ликвидност и диверсификация.
Фондът ще може да инвестира в акции на местния и чужди пазари, ако те кумулативно покриват изискванията да бъдат приети за търговия на регулиран пазар и да са включени в представителен индекс. За дълговите ценни книжа остава изискването да бъдат с инвестиционен клас рейтинг, присъден от регистрирана или сертифицирана агенция за кредитен рейтинг.
За корпоративните дългови инструменти е предвидено и допълнителното изискване да бъдат търгувани на регулиран пазар. Запазват се забраните за инвестиции в акции и дялове на колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, в недвижимо имущество, включително чрез акции или дялове на предприятия за колективно инвестиране, както и в ценни метали и сертификати върху тях.
По предложение на синдикатите и вследствие на актюерските разчети на НОИ за необходимостта от трансфери, в проекта е предложено удължаване на първоначалния период за трансфер до 2028 година.
Като цяло възможността да се промени начина на управление на Сребърния фонд срещна сериозни критики, най-вече заради опасността България да остане с най-ниския фискален резерв в Европа. Отделно при даване на повече възможности за инвестиции съществуват и повече рискове за неуспешно вложение на средства, които са предвидени за изплащане на бъдещи пенсии.