Осветлиха хакнати имейли за тайни сделки за "Турски поток" и договорки между Борисов и Путин

Последното правителство на ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов са нарушили българското законодателство и са пренебрегнали националните и европейски интереси, за да изпълнят желанието на руския президент Владимир Путин за газово трасе, което заобикаля Украйна и стига до Сърбия и Унгария. Това пише в обзорна статия "Капитал”, като се позовава на разследване на Антикорупционния фонд. Става въпрос за продължението на "Турски поток", за което България плати близо 3 млрд. лв. без ясни перспективи, че ще си ги възвърне в следващите поне 15 години, но отказвайки се от гарантираните приходи за стотици милиони от "Газпром" по Трансбалканския газопровод.

Кой и как се е договарял тайно и в нарушение на закона с кандидат-изпълнители на проекта "Турски поток” през 2019 година?

Първи български следи се появяват в хакнатата поща на Александър Бабаков – руски политик и герой в няколко корупционни скандала, включително и в разкрития от "Ню Йорк Таймс” опит за подкупване на български заместник-министър на енергетиката през 2013 година по отношение на проекта "Южен поток”. За това съобщават от Антикорупционния фонд.

През 2019 година Бабаков получава кратко мемо (в статуса по-долу) от преговори между "българската, руската и арабската страна” (оригинален текст, вероятно се има предвид Саудитска Арабия, откъдето е и собственикът на избрания консорциум "Аркад”), проведена на 1 юли 2019 г. в Истанбул, тоест, след подаването на офертите на кандидат-изпълнителите на проекта.

Такава среща в България никога не е обявена, но лесно може да бъде проследена по пътувания на министри или шефове на "Булгартрансгаз”, който е формалният изпълнител на обществената поръчка по разширяването на мрежата си, подчертават от АКФ. Проектът беше наречен "Балкански поток” и беше представян като разширение на газопреносната мрежа на България, но не това се вижда от руското мемо от срещата на 1 юли 2019 година. В него се обсъжда директно споразумяване между двама от участниците "Аркад” и друг участник – ТМК-Бонатти-Щрайхер (руската страна използва на първо място руския участник ТМК, а в учредения консорциум в България по политически причини той липсва – консорциумът се нарича "Консорциум – Газово развитие и разширение в България” с участници Консорцио Варна 1 (учредено от Бонатти С.П.А и Макс Щрайхер С.П.А) и Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България).

Обсъжда се и финансиране от "Газпром” (представено по-късно от българския възложител като много икономически изгодно решение, а не като предварителна договорка), както и от руски банки. Руската страна "отправя списък от въпроси към Аркад” в неясно какво качество, а накрая заявява, че "са постигнали общо разбиране с Аркад” по някои въпроси. Очевидно се говори и за срок на проекта, който няма общо със заложените в обществената поръчка, а са поставени от някой друг, на друго ниво, коментират от АКФ.

Обсъждани са и забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки (всички подизпълнители трябва да се обявяват предварително).

Каква е обаче истинската договорка на върха за този проект между тогавашния премиер Бойко Борисов и руския президент Владимир Путин, в чието изпълнение се правят подобни тайни договорки? А за тайно договаряне между подизпълнители и възложители за заобикаляне на Закона за обществените поръчки със сигурност има специален текст с наказателна отговорност, още повече че става дума за преговори точно с участника, който в края на краищата изпълни проекта – консорциума "Аркад”, добавя АКФ.

Освен в Истанбул, кандидат-изпълнителите на проекта "Турски поток” тайно са се договаряли и в офиса на банката на Цветелина Бориславова, БАКБ. Втори документ от хакнатата поща на Александър Бабаков разкрива непознати моменти от "кухнята” на проекта "Турски поток”, представян в България като разширение на националната газопреносна мрежа. Този втори документ е писмо от Цветелина Бориславова, председател на надзорния съвет на БАКБ до Александър Воробьов, съветник на Бабаков и санкционирано лице точно в това си качество. От имейла става ясно, че БАКБ е инвестиционната банка, избрана от договарящите се страни (contracting parties) за изпълнението на проекта. Кои са тези "договарящи се страни” не е ясно, тъй като процедурата на хартия е обществена поръчка за изграждане на инфраструктура, а БАКБ не може да е друго освен обслужваща банка на възложителя, държавната "Булгартрансгаз”. Отделно, процедурата за избор на финансираща банка на този проект е стартирана едва година по-късно, през юни 2020 г.

Във въпросния мейл Бориславова учтиво моли да бъдат предупредени Бабаков и "Газпромекспорт”, че ще има забавяне на изграждането заради обжалването на процедурата от един от участниците, "Консорциум – Газово развитие и разширение в България”. Официално този консорциум е с участници Консорцио Варна 1 (учредено от Бонатти С.П.А и Макс Щрайхер С.П.А) и Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България). В хакнатите мейли обаче, включително и в този, обжалващият консорциум се реферира с името на явно основния си скрит участник – руската ТМК.

"Няма напредък в преговорите, които се проведоха в офисите на нашата банка в София между Аркад и ТМК”, тоест, между първия и втория класиран участник след подаване на документите за участие в процедурата. Преговорите според мейла са били "по наша инициатива”, като остава отворен въпросът кои сме "ние” – банката или тя действа от името на българската власт (тогава на власт е ГЕРБ, а Бориславова е известна освен като банкер и като бизнес и семеен партньор с тогавашния премиер Бойко Борисов).

Прави впечатление предупреждението, че "има определени планове правителството да защити националните интереси” (как грубото нарушаване на Закона за обществените поръчки, като се инициира тайно договаряне между участниците, се вписва в националните интереси, не става ясно, но това е изрично забранено от закона, пишат още от АКФ).

Последното изречение в имейла, с предложение за търсене на алтернативни варианти за доставка до сръбско-българската граница в срок, дава още една насока за отговор на въпроса кой е истинският възложител на този проект.

Освен като заместник-председател на руската Дума и съветник на президента Путин, Александър Бабаков е известен като участник в няколко корупционни скандала, между които финансирането на партията на Марин льо Пен във Франция и осветен от "Ню Йорк Таймс” опит за подкупване на български заместник министър на енергетиката през 2013 година по отношение на проекта "Южен поток”.