Политическо споразумение по проекта "Набуко" ще бъде подписано утре в Турция, съобщи министър-председателят Бойко Борисов.
По думите на премиера така проектът се поставя на най-високо ниво в политически план. В четвъртък в Румъния министър-председателят и вицепремиерът Симеон Дянков ще открият първата българска инвестиция в северната ни съседка, уточнява още БТА.
Енергийната стратегия на България предвижда диверсифициране на пътищата на доставки на енергоносители и диверсифициране на източниците за получаване на газ.
"Вторият въпрос частично се покрива с изпълнението на "Набуко", припомни преди дни външният министър Николай Младенов. България се надява да придаде на проекта "Южен поток" статут на проект от национално значение, каза още Младенов, цитиран от ИТАР-ТАСС.
"Буквално преди няколко дни приключиха предварителните разрешителни процедури по изследването на българската част на дъното на Черно море, откъдето ще мине "Южен поток", посочи българският външен министър.
"Наред с това трябва да бъде направена финансова оценка как българската инфраструктура ще бъде включена в този проект. Надяваме се, че това ще може да придаде на "Южен поток" статут на проект от национално значение", допълни Младенов, цитиран от ИТАР-ТАСС.
iNews припомня, че проектът "Набуко" е съвместен проект между няколко европейски държави. Той предвижда изграждане на газопровод от Азия до Европа. В съвместната компания, която движи проекта участват Турция, България, Румъния, Австрия, Германия и Унгария. Всеки акционер държи по 16.67% от капитала на дружеството.
Участниците в проекта с равни дялове от 16,67% са австрийската OMV, унгарската MOL, българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз", турската "Боташ" и германският RWE. Компанията беше създадена през 2004 година със седалище във Виена.
В проекта не участва Русия. Като доставчици на газ за газопровода в момента се спрягат основно Туркменистан и Азербайджан.
Според изчисленията чрез него ежегодно се предвижда да преминават 31 милиарда кубически газ, което, според предвижданията, ще представлява не повече от 5% от газовите потребности на ЕС през 2020 година.