Собствениците на площадките за изкупуване на цветни и черни метали трябва да осигурят 24-часово видеонаблюдение.
Това гласуваха депутатите при обсъждане на промени в Закона за управление на отпадъците.
Пунктовете трябва да се намират също в рамките на територии, определени с устройствени планове за производствени складови дейности. Площадките за изкупуване на скрап трябва да се приведат в съответствие с новите изисквания в срок до 9 месеца.
Въвежда се също изискване отделно да се съхраняват отпадъците от батерии, електронно оборудване и елементи от МПС.
С промените се приравнява на престъпление нерегламентираното предаване на части от железопътната мрежа, кабели, метални капаци, пътни знаци, паметници без сертификат за произход.
Целта на законодателните промени е да се намалят и по възможност да се прекратят кражбите на кабели и елементи от ж. п. системата. За тях настояваше вътрешният министър Цветан Цветанов.
Също се предвижда в страната да останат 400 лицензирани пункта от 2400 досега.
С глоби до 100 000 лева ще бъдат наказвани търговците, които нарушават Закона за управление на отпадъците. При повторно нарушение ще се отнема лицензът.
Позицията на бизнеса
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) ще принуди стотици фирми от рециклиращия и металургичния сектор да прекратят или свият дейността си, а хиляди хора да останат без работа.
Това заявиха днес от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия на пресконференция в Българската стопанска камара (БСК).
По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите населени места ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на УС на БАР. Според нея това е "или върховна некомпетентност, или вратичка в закона", от която ще се възползват само определени фирми.
В България стомана се преработва само от скрап и промените ще застрашат цялата металургична индустрия, заяви Костова. Тя посочи, че в Европа се толерира производството на метали от скраб, защото е ефективно и не замърсява околната среда толкова, колкото производството на метали от руди. В ЕС 50% от стоманата, 80% от оловото и около 40% от медта се произвеждат от скрап, посочи Костова.
Според нея загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове.
В отговор на въпрос защо металопреработващите предприятия не вземат мерки по кражбите на метали и предаването им на пунктовете за вторични суровини, от асоциацията на металургичната индустрия заявиха, че обществото и съдебната система трябва да са по-активни в оповестяването и наказването на подобни деяния.