Работим за ускоряване на газовата връзка с Гърция

Управляващите работят усилено за изграждането на газова връзка между България и Гърция. Тя ще свързва гръцкия град Комотини със Стара Загора. В момента текат отчуждителните процедури за газопровода, вече е одобрен и ОВОС-а на проекта, а до края на годината трябва да имаме и технически проект. Това обяви Иван Айолов, заместник-министър на икономиката и енергетиката по време на конференцията "Българската атомна енергетика - Национална, регионална и световна енергийна сигурност", организирана от Българския атомен форум - Булатом край Златни пясъци.

Газопроводът трябва да бъде готов до края на 2016 г. По думите на зам.-министърът през тази и следващата година трябва да бъде разрешен и въпросът с финансирането на проекта и да започне строителство. Припомняме, че Българския енергиен холдинг трябва да изтегли заем от 80 млн. евро за строителството на тръбата. Кредитът се очаква да бъде взет през тази година и да е държавно гарантиран. В момента водим преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да определим откъде да теглим кредита, каза още Айолов.

Зам.-министърът коментира, че при необходимост нашата страна ще получава доставки на синьото гориво през съседката ни, но тяхната цена ще е по-висока. Той уточни, че доставките няма да бъдат на особено атрактивни цени, защото в случай на криза те не са най-важни. По сега изградената реверсивна газова връзка между Кулата и Промахон България може да получава до 3 млн. кубични метра природен газ.

"Това обаче може да се случи, само ако Гърция не изпитва затруднения при собственото си потребление и има свободни количества за продажба към нас", каза още Айолов.

България в момента продължава нагнетяването на природен газ в газохранилището в Чирен и заради създалото се напрежение във взаимоотношенията между Русия и Украйна, и възможността за спиране на доставките.

"Заради тази опасност в момента очакваме да видим какво би ни предложила ЕК, ако се стигне до този вариант", обясни Айолов.

Той уточни, че проектът "Южен поток" предлага ако не алтернатива на доставките, то поне диверсификация на трасетата.

За първи път аварийни доставки на природен газ България получи от Гърция по време на кризата от 2009 г. като цената за доставката бе двойно по-висока. Айолов припомни, че Гърция получава освен от нас синьо гориво и от терминала за втечнен газ край Ревитуза. Цената на втечнения природен газ в момента обаче е с 100 долара по-висока от тази на доставките от Русия, обясни заместник-министърът.

Проблемите с румънския интерконектор са сериозни

Заради получилото се пропадане на пластове по река Дунав все още реверсивния газопровод между България и Румъния не е свързан. В момента се укрепват последните 150 метра от проекта, за да може да се свържат тръбите. Надявам се този месец да бъде въведена в експлоатация връзката, добави Айолов. Той добави, че ако това пропадане не се беше случило, сега щяхме да имаме готова работеща връзка.

Междувременно са пропаднали и последните преговори за изграждане на реверсивния газопровод между България и Турция. Очаквало се е новият кръг от преговори да се проведе на 9-и юни, но те бяха отложени. Сега очакваме да кажат кога точно ще бъде новата среща, обясни Айолов.

По думите му България и Турция ще търсят отделни начини за финансиране на проекта, като в крайна сметка газопроводът ще се срещне на границата.