Свободният пазар на ток не вдига цените, там има състезание на оферти и потребителят избира

Г-н Попов, какво ще се случи с ЕРП-та при либерализирането на електроенергийния пазар в България и как биха се чувствали битовите потребители?

На практика няма голяма промяна в работата на електроразпределителните дружества. Хубаво е, ако ЕРП-та си позволят лукса да инсталират по-интелигентни системи за измерване на електроенергия, защото това би било стимул и на по-малки търговски или промишлени участници да излязат на пазара. Но това не е задължително. Битовите потребителите просто трябва да бъдат уведомени, че различни снабдители им предлагат различни условия, а снабдителите влизат в договорни условия с разпределенията за пренасяне на енергията до потребителите. А ако бъдат създадени и стандартни профили на отделните групи потребители, това много би улеснило пълното либерализиране.

Тоест, това означава, че може да се появят и нови снабдители, освен сега съществуващите електроснабдителни предприятия?

Категорично вярвам, че това ще се случи. Ще ви дам пример – аз живея в Германия и получавам енергия от определен снабдител. Имам един електромер и той е еднотарифен. Този електромер се измерва веднъж годишно. Всичко останало е на база на това, че снабдителят знае аз какъв потребител съм. Аз съм потребител, който има централно топлоснабдяване, който очаква, че в събота и неделя ще сготви гювеч, а вечер ще направи супа или ще пържи яйца. Такива потребители в Германия, например са 15 милиона. Моят снабдител не снабдява 15 милиона, той снабдява 10 хиляди. От тези 10 хиляди 5 хиляди са като мен, други 5 хиляди нямат централно топлоснабдяване. Много малка част от потребителите имат интелигентна система за измерване на консумираната енергия. ЕРП-то идва веднаж годишно, отчита електромера, дава информацията на снабдителя, той подготвя моята сметка и ми я предоставя. Аз плащам равна сума, която е определена на база на потреблението ми през миналата година. Като изтече едната година те казват, че примерно съм изразходвал малко повече енергия и ще плащам примерно не 35 евро, а 40 авро на месец. На следващата година обаче потреблението е по-малко и отново падам на 35 евро или по-надолу. Не е перфектно, но е икономия на страшно много усилия, на ресурс, на хора, които отчитат електромери, издават фактури, оборват фактури и т.н. Всичко е много опростено. Освен това смяната на снабдителя е много бърз процес. В пощенската си кутия получавам рекламни брошури, или намирам реклами в Интернет. Ако снабдителят ми харесва му се обаждам по телефона, а той ми изпраща договор. Подписвам договора и указвам от коя дата желая той да ме снабдява. Край. Процесът, поне за мен, е приключил и вече съм сменил снабдителя си. Няма такси, няма глоби, няма неустойки.

Всичко, което разказвате е много положително, но в България битува страхът от високите сметки. От това, че либерализацията и енергийната борса ще доведат до много висок ръст на цените. Реални ли са страховете?

Категорично не съм съгласен. Това няма как да се случи. Защото производителите ще се съревновават да продават. Те ще се конкурират не само помежду си, но и с вносителите, а както ви казах, съседните пазари са с ниски цени. Румънския пазар е с ниски цени. Цените на турският пазар също се понижаватнапоследък защото там също навлязоха много ВЕИ. Цената на петрола доведе до преиндексация на цените на газа /това се отнася за Гърция и Турция, където има производство на електроенергия от газ/ и цените са ниски.

Да речем, че на една борса аз искам да печеля много – отивам и заявявам , че ще продавам енергия на цена 150 евро. В същото време аз не съм сам на пазара - има един, двама или повече, които продават на по-ниска от моята цена. Естествено борсата ще определи те да бъдат избрани за продавачи, а аз ще остана с непродадена енергия. Борсата няма да направи цената нито по-висока, нито по-ниска. Борсата ще задава цената периодично, всеки час да отговаря на баланса между търсене и предлагане.

Искам да уточня – тази цена няма да отива във всеки час и всеки ден до крайния потребител. Крайният потребител ще си получава цената по тарифата от своя снабдител. Риск на снабдителя е да направи оценка на това как ще се развиват цените, какви цени да предложи на крайните потребители и той на каква цена да купува от борсата. Той ще си прави своето портфолио - какво да купува от внос, от борсата и така нататък. Борсата е място, където се срещат търсене и предлагане. В момента, в който има вятър, цената пада, в момента, в който няма слънце, няма вятър цената се повишава. В момента, в който се изключи една електрическа централа, да речем АЕЦ "Козлодуй" изключи един блок, цената ще се повиши. Това е естествено, защото намалява производството от евтини централи. В момента, в който всички централи са извършили ремонта си и има голямо предлагане, цената ще спадне и това ще става непрекъснато. Основно това ще бъде важно за производителите, защото те пряко участват на борсата. Това ще бъде важно за търговците и снабдителите, вносителите и износителите, но не и за крайния потребител.

Естествено, в дългосрочен аспект цената ще има влияние и върху крайния потребител. Но това, че днес цената може да отиде до 300 евро за един час, а след два дни да е нула или да е и отрицателна, него не го интересува. Крайният потребител ще получи това изгладено във времето. Рискът не е за него. Рискът е повече за всички големите участници в борсовия пазар, които дори в една много ликвидна борса са 70, 80, 100 дружества и част от тях са вносители, друга част са снабдители или производители.

Крайно време е някой да каже на нашите потребители: Не се плашете от конкуренцията в пазара на едро, не се плашете от борсата – тя е за добро! Няма нищо лошо във високата цена за определен период от време, когато има недостиг на производствени мощности защото цената ще стимулира ефективното използване на енергията.

Какво става обаче с дългосрочните договори?

Те сами по себе си не са пречка за  функциониране на борса. От друга страна – да, знаем, че тези договори съществуват. Впрочем никой не знае какви са конкретните ценови условия в тези договори. Но фактът, че те са подписани преди 7, 8, 10 години при някакви фиксирани или индексирани цени, които не отговарят на съвременната реалност вече говори, че те са едно бреме и НЕК усеща това бреме. Подобни проблеми имаше и в Полша и в Унгария  преди доста години и въпросът се реши на държавно ниво с държавна гаранция. Държавата стана гарант на тези, които оперират централите, че те ще получат възвръщаемост на инвестицията.

Въпросът е кой и как ще понесе бремето с предоговарянето на тези договори. Няма кой – това е българското общество и българският данъкоплатец. Така че самите дългосрочни договори не са пречка да има борса. Енергията съществува. Тя влиза в енергийната система. Но ако НЕК се опитва да продава на борсата енергия по дългосрочни договори, при цена, която е изчислена преди десет години, да я продава на пазарите по цената, по която е купили енергията, дори без печалба, това очевидно няма да стане. Борсата е място, където се срещат търсене и предлагане. Никой няма да иска да купи скъпа енергия.

Цялото интервю с Пламен Попов можете да прочетете на 3e-news.net