Либерализацията на електроенергийния пазар у нас напредва и съвсем скоро само битовите потребители ще купуват ток на регулирани от КЕВР цени. На практика от 1 октомври м.г. и най-малките фирми – лекарски и зъболекарски кабинети, салони за красота, малки квартални магазинчета, еднолични търговци и т.н. вече могат и трябва да си изберат търговец на ток, от когото да купуват електроенергия на свободно договорени цени. Само че законодателят им даде и гратисен период от 9 месеца, който изтича на 30 юни т.г. След тази дата всички тези фирми трябва да имат сключен договор с търговец, защото вече няма да имат никакво право да купуват енергия на регулирани цени. Ако до тази дата все още нямат такъв, ще отидат на т.нар. Доставчик от последна инстанция, където обаче цената е доста по-висока, а често двойна.
Само че се оказва, че самите търговци на ток в повечето случаи не искат да сключват договори с такива малки клиенти, алармират от "ЕВН България". На обслужваната от тяхното ЕРП територия (Югоизточна България), има около 100 000 такива малки фирми, които трябва да излязат на свободния пазар най-късно до 30 юни. От 1 октомври миналата година досега обаче едва 23% от тях вече имат договор с търговец. И освен това този търговец в масовия случай е дружество на ЕВН, съобщи регионалният мениджър на компанията за България Александър Сипек.
Причината повечето фирми да са избрали дружество от групата на ЕВН е, че повечето търговци на електроенергия избягват да сключват договори с най-малките фирми, а предпочитат по-големите. Защото при едноличните търговци консумацията на ток е пренебрежимо малка и търговецът няма да отчете почти никаква печалба. Но трябва да обслужват тези свои клиенти, колкото и да са малки, да инвестират в системи и софтуер, което за тях са разходи, а в същото време няма да имат марж от такъв клиенти, стана ясно от думите на Сипек. Затова и голяма част от въпросните 23 000 малки фирми от Югоизточна България са избрали да сключат договор с ЕВН като търговец.
Анализът на ЕРП-то показва, че половината от тези 100 хил. клиента имат средногодишна консумация на ел.енергия под 2500 киловатчаса. Което означава по-малко от средната консумация на едно домакинство. Явно това е и причината повечето лицензирани търговци у нас да нямат интерес да сключват договори с тях.
От ЕВН вече са напомняли 3 пъти на всички тези 100 000 абоната, че до 30 юни трябва да са си избрали търговец на ток, като са им изпращали писма заедно със фактурите за месечното потребление. Но около ¾ от тях все още не са реагирали или поне нямат сключен договор с търговец.
"Ние искаме да запазим тези свои клиенти, да им предложим да останат с нас. Имаме вече изградени отношения, затова предпочитаме да останат с нас", казва Александър Сипек. И отново напомня, че ако някоя от тези фирми няма сключен договор с търговец на ток до края на юни, обектът й няма да остане без захранване, но автоматично електроенергията му ще бъде от т.нар. Доставчик от последна инстанция, където цените са по-високи и могат да стигнат и двойни стойности. Такъв е принципът на работа и в останалите държави, където пазарът на ток е либерализиран. Но доставчиците от последна инстанция са създадени, за да гарантират непрекъсваемостта от доставки на ток, когато, например, клиентът трябва да си избере нов търговец, защото неговият е фалирал или пък самият клиент има лоша история като платец, защото не си е погасявал задълженията своевременно и търговецът сам е прекратил договора си с него.
Не е много далеч времето, когато през тази процедура ще трябва да минат и милионите битови абонати у нас. До 2025 г. у нас вече няма да има регулирани цени на тока и дори гражданите ще трябва да си изберат търговец на ток, припомня Калина Трифонова от Управителния съвет на "ЕВН България". На базата на опита с освобождаването на цените последователно за средния и дребния бизнес, притеснението й е как точно ще протече процеса и дали няма да има случвали се вече проблеми. Според нея държавата трябва много добре да създаде план за излизането на битовите клиенти на либерализирания пазар. "Казвали сме го и преди, казваме го и сега – искаме ясна и конкретна пътна карта за освобождаването на пазара за бита", подчертава Трифонова.