Увеличаването на пенсиите ще разклати бюджета, предупреждават финансисти

Разходите за пенсии, предвидени в бюджет 2011, са 7 млрд. лева. Приходите от осигуровки са 3,4 млрд. лева, а разликата от 3,6 млрд. лева представлява 14% от общия бюджет или 5% от БВП.

Според финансисти проблемът е точно в това, как да се финансира този своеобразен дефицит на пенсионната система.

Бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) може да се балансира единствено чрез увеличаване на заетостта, намаляване на пенсиите като процент от заплатите (42% от средната заплата към 2009 г.) и увеличаване на пенсионната възраст.

Това мнение изрази Георги Стоев от Industry Watch по време на обучение относно пенсионната система.

10% от БВП на България отиват за пенсии. Осигуровките от частния сектор покриват под половината от тази сума. В същото време осигурителната тежест е пределно висока и евентуалното ѝ увеличение би довело до свиване на приходите. Данъчната тежест представлява 33,5% от разходите на работодателите.

iNews припомня, че в момента правителството обсъжда увеличение на минималната работна заплата и увеличение за една част от пенсиите - минималната пенсия от 136 лева и пенсиите за вдовците. До окончателно решение по този въпрос не се е стигнало обаче.

В момента средната възраст за пенсиониране у нас е 61,5 години по закон. В действителност е около 56 години. Българските пенсионери са най-младите в Европа, посочи Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Средната продължителност на живота след 65 години е 15 години - сумарно за мъже и жени. Европейското население над 65 години е 25% от населението в трудоспособна възраст – от 15 до 65 години и има тенденция за увеличаване на този процент.

Пенсионните системи в почти цяла Европа се изправени през опасността да рухнат и основна "заслуга" ще има именно демографския фактор, смятат експертите. Парадокс е, че рухващата пенсионна система може да насърчи промяна в други политики като например либерализация на пазара на труда и отваряне на границите за приток на имигрантски труд, смята Стоев.

Днес промяната на пенсионната система е политически по-лесна. Увеличаването на пенсиите е изцяло политическо решение, каза Ганев като даде за пример предизборното вдигане на пенсиите през 2009 г., което е довело до бюджетен дефицит.

Увеличението на минималната заплата и част от пенсиите, което се обмисля сега, би имало два ефекта. Прекият е увеличаване на разходите, а невидимият е съкращаване на работници или пък изкарването им от легалния пазар на труда. Най-голям риск за бюджетите изобщо в Европа крият именно пенсиите и тяхното увеличаване, смятат експертите.

Що се отнася до частните пенсионни фондове, експертите смятат, че при тях съществува нормалният търговски риск и затова съветват работниците да избират фонд, който да отговаря на техния риск. Ако през 2006 г. 0% от пенсиите у нас са идвали от частните фондове, то след 40 години 20% от пенсиите ще са именно от тези фондове. Това обаче не е достатъчно бърз растеж, смятат икономистите.

Те дадоха за пример Холандия, където делът на пенсиите от частни фондове ще достигне 60% за същия период.

Частните пенсионни фондове у нас са политически зависими. Затова и не си потърсиха взетите пари, след като Конституционният съд постанови, че национализирането им е противоконституционно, смятат още финансистите.