България ще може да реализира идеята си за изграждане на газов хъб край Варна едва след изграждането на междусистемните връзки със съседните си страни. Това обяви по време на международната конференция "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович. "Преди създаването на газоразпределителния център в България трябва да се направят интерконекторите. Да се създаде една газопреносна мрежа в региона и едва тогава ще може да се говори за хъб", каза той.
От думите му стана ясно още, че, за да бъде функционален газоразпределителният център в България, ще трябва да се разнообразят пътищата за доставка на синьо гориво до нашата страна. "Само така ще може да се добави стойност към това начинание", обясни Шефчович.
Иран може да се превърне в много сериозен доставчик на енергийни ресурси за Европа, стана ясно още от думите на зам.-председателя на ЕК. Той обясни, че очаква в началото на 2016 г. санкциите срещу Техеран да отпаднат. "Смятам, че първо ще видим едно мащабно връщане на Иран на пазара на петрол. Знаете, че страната разполага с много големи залежи", каза Шефчович. Той допълни и че в такъв случай Техеран може да започне да играе и сериозна роля при доставките на синьо гориво за Стария континент.
До края на този месец се очаква да бъде подписано споразумението за газовите доставки от Русия за Украйна и да се гарантира транзита за югоизточния регион на Европа. Шефчович обясни, че към момента ЕК е имала няколко много добри срещи с представителите на Киев и Москва и се надява в близко бъдеще да бъде постигнато споразумението, което ще гарантира безпроблемното снабдяване на Украйна и нашия региона с руски газ. Той изрази увереност, че това ще се случи до края на септември и така доставките ще бъдат гарантирани още преди настъпването на отоплителния сезон.
Проектът за увеличаването на капацитета на газопровода "Северен поток", който доставя газ от Русия за Германия по дъното на Балтийско море, известен като "Северен поток 2", ще трябва да отговаря на европейското законодателство. Само при това положение изграждането на новите тръби ще бъде възможно, стана ясно още от думите на Шефчович. Той допълни, че всеки такъв проект трябва да отговаря на законодателството в ЕС и похвали България, която стриктно спазва тази нормативна уредба. Шефчович добави и че ЕК е готова да обсъди абсолютно всеки проект, който ще бъде съобразен със законите в ЕС.