Финансовият министър няма да иска извънреден доклад за еврозоната

Финансовият министър Теменужка Петкова няма да иска от Еврокомисията и ЕЦБ извънреден конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната.

На брифинга след заседанието на МС тя обяви, че ще направи това, когато покрием и последния критерий за нивото на инфлация.

""България, за да стане член на еврозоната, трябва да отговори на определени критерии. Единственият критерий, който България не покрива към този момент, е критерият за ценова стабилност с 0.1 процентни пункта. Това е изключително малък недостиг, но ще подадем искане за конвергентен доклад, в момента, в който изпълним този критерий", каза тя пред журналисти.

На 17 януари излезе информацията на Евростат - България не покрива този критерии с 0,1 процентни пункта, което е малък недостиг, така че да покрием този критерий, но все пак това е факт.

Така че в момента, в който изпълним този критерий - има решение на Народното събрание, което задължава министъра на финансите, в рамките на 14 дни да подаде заявление до Европейската комисия за изготвяне на конвергентни доклади. И когато тези фактори са налице, аз безспорно ще го направя, както предвижда решението на българския парламент, но при изпълнение на критериите", отбеляза финансовият министър.

Средногодишната инфлация на страната ни за 2024 г. е 2.6%, докато нивото, което трябва да изпълним, за да влезем в еврозоната, е 2.5%, според публикуваните от Евростат данни. Мнозина анализатори очакваха, че въпреки тази минимална разлика държавата ще поиска извънреден доклад от ЕК и ЕЦБ и е възможно двете институции да извадят от сметките държавата с най-ниска средногодишна инфлация в еврозоната за миналата година - Литва с 0.9%, за да се вместим в критерия. По подобен начин ЕК и ЕЦБ постъпиха преди две години, когато приемаха Хърватска в еврозоната.

Не е ясно защо правителството е решило да се въздържи от искането за доклад в момента. Самата Теменужка Петкова, когато поемаше поста финансов министър миналата седмица обяви, че страната ни има огромен шанс да влезе в еврозоната и този момент не трябва да се изпуска. Ако сега правителството не поиска оценка от ЕК и ЕЦБ, шансовете да приемем еврото от 1 януари 2026 г. стават почти нулеви. Причината е, че се очаква от януари инфлацията да тръгне нагоре.

Политическите реакции

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов побърза да прехвърли вината за неуспеха върху ПП и ДБ и протестите срещу кабинета му през 2020. Според него, още тогава можело държавата да получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната.

Николай Денков (ПП-ДБ) му отговори: "България е приета в чакалнята през 2020 г., но от 2018 г. до днес за първи път сега България изпълнява критерия за инфлацията, който е необходим. Така че през 2019 г., 2020 г., 2021 г., когато отгаваряше Борисов за бюджета, с неговите бюджети ние не отговаряхме на критерия за инфлацията".

Бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков оправда решенито на Теменужка Петкова: "Да, ама не. Все още не изпълняваме ценовия критерий за влизане в еврозоната. С малко, но сме над нормата. Денков заблуждава."

Каква е хронологията?

Януари 2021: Министърът на финансите Кирил Ананиев твърдеше, че еврото може да бъде въведено най-рано след три години, през 2024 г.

Няколко месеца по-късно инфлацията в цяла Европа тръгна нагоре, след като Русия започна да ограничава доставките на природен газ в подготовката си за нападението срещу Украйна.

Инфлацията дори не беше единственият критерий, който държавата не изпълняваше. През януари 2023 г. членството беше отложено за пореден път заради отказа на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" да подкрепят промени в Кодекса за застраховането - едно от предварителните условия за синхронизиране на законодателството на България.

През февруари 2023 служебният финансов министър на Гълъб Донев Росица Велкова отказа да поиска конвергентен доклад, "след като не отговаряме както на критериите за законодателните ангажименти и няма съответствие в критерия за инфлацията". По това време инфлацията в България за февруари 2023 спрямо февруари 2022 беше 16%.

През декември 2023 г. Асен Василев като финансов министър твърдеше, че България може да покрие и последния критерий (инфлацията) до средата на 2024 г. Правителството обаче се разпадна само 3-4 месеца по-късно, последваха и два поредни предсрочни избора за Народно събрание и удължаване на безвластието.

Източчници: БНР, СЕГА, Булевард България