5 неудобни въпроса за футболния погром

Четвъртък вечер наистина се оказа Вечерта на знаците, както прогнозира новопръкналият се политически лидер Делян Пеевски. Протестът срещу ръководството на Българския футболен съюз превърна центъра на София в бойно поле, където воюващи помежду си агитки заедно се изправиха срещу солидно въоръжени полицаи, скрити зад водни оръдия. Резултатът - подпалени полицейски коли, потрошено имущество, разцепени глави и облаци от сълзотворен газ. Още по-впечатляващото е, че през всичкото това време вътрешният министър е бил на кино.

Логично случилото се разтърси страната и политически. ГЕРБ и ДПС застанаха твърдо зад полицаите и министъра, ПП-ДБ и БСП поискаха оставката му, ИТН и "Възраждане" си замълчаха, а премиерът взе да мота. Развръзката все още е далеч. Борислав Михайлов не смята да се оттегля, прокуратурата тепърва ще се вихри, оцеляването на кабинета пак е на ръба. Всичко това не отменя острите въпроси, които ситуацията постави. От отговорите ще зависи доколко ще бъде преодоляна не само футболната, но и политическата криза в страната.

1. Кой е виновен за футболния погром?

Накратко - всички! На първо място - ръководството на Българския футболен съюз, което направи всичко възможно да нагнети напрежението с решението мачът България-Унгария да е без публика, с непрекъснатото местене на срещата из различни краища на страната, с арогантното си поведение, публичните закани, измишльотини и скандали. Всичко това изкара на улицата и феновете, които при други обстоятелства вероятно нямаше да се присъединят към протеста.

На следващо място това е МВР, което е пряко отговорно за опазването на здравето, живота и имуществото на хората и държавата. Абсурдно е на фона на кадрите с опожарени коли и разбити стъкла, МВР и СДВР да се хвалят как са спасили София от разрушаване и опожаряване. И досега не е ясно защо не бяха взети мерки за преместването на протеста на по-безопасно място. Нима МВР не знаеше с кого си има работа? Защо не бяха проведени разговори с организаторите на протеста? Защо няма вътрешна информация от агитките за евентуалните провокатори? Как така МВР знае, че се подготвят коктейли "Молотов", а не знае кой го прави? Защо се хвали с предотварено "внасяне на пиротехника, боксове, метални палки и други забранени вещи и предмети, забранени за спортно мероприятие", при условие, че всички видяха какъв боен арсенал бе използван?

Своята отговорност трябва да поемат и политиците, столичният кмет Васил Терзиев и спортният министър Димитър Илиев. Те насърчиха протеста, но не направиха нищо, за да не се стигне до насилие. Вярно е, че режимът на протестите е само уведомителен и съгласувателен, но местните власти имат лостове да влияят върху тях, ако искат. Пример за това е "Луковмарш", който успешно не се провежда с общи усилия на кмет и МВР.

2. Докога ще толерираме биячите в МВР?

При всеки по-голям и емоционален протест, при който се стига до сблъсък, кадрите са дежавю - полицаи бият с палки и ритат паднали на земята хора, унижават ги, малтретират ги. Така беше през лятото на 2020 г. под колоните на Министерски съвет, така беше и по време на футболния протест в четвъртък. Използването на прекомерна сила е един от най-острите проблеми на полицията, с който не само никой не желае да се справи, но който дори се насърчава. След такива баталии, след показателни видеа и снимки, МВР се оправдава, че това били наложителни действия, защото било самозащита. И полицаите, които са пребили протестиращи, или са толерирали това, не само че не са наказвани, но дори и се издигат в системата. Показателен пример за това е уж временният шеф на "Гранична полиция" Антон Златанов, чиято кариера се свързва с бруталното полицейско насилие по време на протестите през 2020 г. Въпреки общественото недоволство, вътрешният министър Калин Стоянов го издигна и даде ясно да се разбере, че временният му статут е само прах в очите, защото няма намерение да търси титуляр.

Тук не става дума само за неспособност и неподготвеност на МВР, а за методично насърчаване на насилието над протестиращи хора. За система за всяване на страх, за създаването на някаква преторианска гвардия, на която нищо не й се случва, дори и да окървави центъра на София.

Това ръководство на МВР не направи изключение. Вътрешният министър Калин Стоянов не само не осъди насилието, но и благодари на всички полицаи, обяснявайки, че клиповете с насилие били рязани и манипулирани. Нещо повече - той се обяви едва ли не за спасител с отказа си да подаде оставка, колкото и проформа да е тя, защото "министърът на вътрешните работи не трябва да бъде изкупителна жертва за дългогодишните проблеми в БФС" и "не трябва да предава колегите си". Той не се смути от факта, че лично премиерът Николай Денков разкритикува действията на полицията и обяви, че "не можем да си затворим очите пред сцените на отделни полицаи, които биеха и ритаха паднали граждани или случайно попаднали в техния обсег". Нито, че зам.министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев бе уволнен за несправяне с работата. Нито, че на главния секретар на МВР Живко Коцев е възложено да извърши максимално бързо и обективно разследване за наблюдаваните случаи на насилие от отделни полицаи. За Калин Стоянов насилие изобщо няма! И да има, то е оправдано!

Покрай политическия скандал на заден план останаха още двама висши кадри на МВР, които би трябвало да понесат отговорност за случващото се - директорът на СДВР Любомир Николов /който също смята, че полицията е действала перфектно/ и главният секретар на МВР Живко Коцев, който пък заема най-висшата професионална длъжност в МВР. Първият явно се ползва с протекциите на вътрешния министър, тъй като му беше заместник в ГДБОП, а вторият е "застрахован", защото е лично назначение на един от лидерите на партия-мандатоносител.

Докато тази мутренска култура не бъде променена, за никаква реформа в МВР не може да става и дума. Колкото и милиарди да се излеят там.

3. Докога политиците ще употребяват протестите за собствени цели?

Чувството за безнаказаност на МВР се подхранва и от безхаберното поведение на политиците при всяка брутална разправа с протестиращи. Те, разбира се, са "потресени", но за кратко. По-важно им да използват ситуацията за постигане на собствени цели.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов например, който периодично повтаря как бил подал оставка като премиер, щото видял няколко капки кръв на Орлов мост, този път яростно брани вътрешния министър и хвърля вината за случилото се върху ... кмета на София и спортния министър. Същото е мнението на неговото алтер его - Делян Пеевски. "Какво трябваше да правят полицаите? Да се оставят да ги убият, да ги пребият? Тези хора са едни и същи, искаха да пребиват полицаи с камъни. Твърдо заставам зад момчетата от МВР. Или ще има държава, или няма да има", коментира той. Проблемът му е, че той явно не разбира що е то държава и каква е ролята на полицията. Точно кървавите баталии и арогантността на полицията, която не успя за пореден път да се справи с охраната на един протест, показва, че държава няма.

ПП-ДБ пък поискаха оставката на вътрешния министър, защото той е виновен за това "хора да бъдат пребивани по заведения", заради "проявената жестокост от определени служители на МВР", за това, че "от оперативна гледна точка не е била създадена необходимата организация за опазването на обществения ред и затова трябва да се носи политическа отговорност". И не казаха нито дума за главния секретар на МВР. Нито за цялостна промяна на манталитета на полицията.

4. Докога прокуратурата ще действа на пожар?

Не може да не бъде поставен и ребром въпросът защо чак сега прокуратура и КПКОНПИ се сетиха да проверяват Борислав Михайлов и ръководството на БФС. Тук максимата "по-добре късно, отколкото никога" звучи почти комично, защото тези хора са начело на организацията цели 18 години. А публикациите за нередности и черно тото не са спирали. 

"По разпореждане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов прокуратурата се самосезира във връзка с множество публикации в медиите, съдържащи информация за допуснати нарушения и/или престъпления от различен характер (разходване на публичен ресурс, "черно тото" и др.) от страна на ръководството на Българския футболен съюз, в т.ч. и от президента на федерацията Б. Михайлов", обявиха от прокуратурата в петък. Само часове по-късно Борислав Михайлов вече беше на разпит в КПКОНПИ. Не че развръзката ще е бърза. Тепърва прокуратурата ще изисква информация от различни държавни институции – Министерство на младежта и спорта, НАП и др. Практиката показва, че резултатът от този ПР подход накрая е едно голямо нищо.

5. Докога футболните агитки ще вилнеят безнаказано?

Ключов остава и проблемът с футболните агитки, които вече конкурират българската армия като численост и мощ. И тук не става дума за истинските фенове, които искат просто да се наслаждават на красив футбол и да се радват на победите за своя отбор. А за наказателните отряди, които се прочуха с вандалски прояви, някои от които завършиха трагично - като запалване на къщи в Катуница, раняване на полицайка с ракета, смърт на хора извън стадиона... Тях закон не ги лови, а властта ги ухажва, за да ги използва в ключови за нея моменти. Тя си затваря очите пред далаверите на често сменящите се съмнителни собственици на футболни отбори, налива наши пари в "златни стадиони", изнудва бизнесмени да поемат издръжката на някой нефелен, но кой знае защо важен отбор...

Затова и футболът у нас не е нито спорт, нито бизнес, нито удоволствие. Той е склобка на мутри, помпащи мускули с нашите пари, експлоатиращи млади таланти и убиващи всякакво удоволствие от тази игра.