Amnesty International ни критикува за хомофобско отношение

Една вечер през 2009 г. Марко и неговият приятел се прибирали вкъщи, след като били в ресторант в центъра на София. Вървели по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", хванати за ръце, когато двама души ги нападнали в гръб.

Нападателите започнали да ги ритат и удрят, само защото младежите вървели хванати за ръка – не са се целували, не са викали, не са натрапвали по никакъв начин своята сексуална ориентация на другите. А и по улицата не е имало хора.

"Аз изпаднах в някакъв шок. Не можех да реагирам по никакъв начин на това, което се случва. За щастие, приятелят ми остана много адекватен, започна да крещи за помощ много силно и те се уплашиха и избягаха", разказва Марко.

Марко и неговият приятел така и не отишли в полицията. А обяснението му за това звучи колкото простичко, толкова и страшно – "не ни хрумна, че полицията би била едно безопасно и приемащо място за нас, не смятахме, че ще ни обърнат внимание, притеснявахме се от отношението, което ще получим".

Сега младият мъж съжалява, че не е подал сигнал. Казва, че тогава е направил грешка и вече би търсил правата си. Тогава обаче е имал скорошен спомен от среща с полицията, която нямала нищо общо със сексуалната му ориентация, но така или иначе останал с впечатление за незаинтересованост.

След онази късна вечер Марко повече никога не си позволил да посегне към ръката на приятеля си, когато са навън.

"След това близо една година изпитвах изключителен страх всеки път, когато вървях по улицата или се возех в трамвая изведнъж ме обхващаше усещането, че зад мен има някой, който иска да ме удари. Дори една вечер ходех сам по една тъмна улица и изпаднах в паника...", признава младежът. От онази случка вече е минало много време и той е "позабравил". А и си носи спрей, за всеки случай.

Въпреки че историята на Марко е с тригодишна давност, днес (28 юни) международната правозащитна организация Amnesty International алармира за десетки случаи у нас на нападения срещу хора, защото са или се предполага, че са лесбийки, гейове, бисексуални или трансполови.

Липса на адекватни закони

От организацията настояват за законодателна промяна, така че престъпленията от омраза, основани на сексуална ориентация или полова принадлежност, да залегнат в Наказателния кодекс, за да могат да бъдат преследвани и наказвани. Сега тези престъпления се разследват като хулиганство, т.е. като по-дребни провинения.

Така, освен че престъпниците получават по-малки наказания, отколкото биха получили например за нападение на човек заради различната му раса или религия, няма как да се проследи и реално колко често "различните" стават обект на атаки заради сексуалната им ориентация.

"В България наказателно-правна защита срещу тези престъпления няма. Законът не защитава, тотално отказва да признае престъпленията срещу други групи хора – такива, които страдат от криминални деяния заради своята сексуална ориентация, заради своя пол или заради увреждания, които имат", категорична е Маргарита Илиева, директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК).

Освен това у нас все още правораздаването не прилага дори съществуващите норми за защита от престъпления от омраза. От Amnesty International са категорични, че има нужда от спешна реформа в законодателството, за да могат престъпленията към хора с различна сексуална ориентация да се разследват бързо и адекватно.

Институционална хомофобия

"Нито разследващите, нито прокуратурата, нито съдът разпознават и признават тези престъпления като престъпления от омраза. И в този смисъл и законът в България и правораздавателната практика, и самите институции са дискриминационни", коментира Илиева.

От Amnesty International констатират, че самите представители на институциите у нас често имат дискриминационни разбирания и хомофобски нагласи.

Често полицаи и прокурори дори обвиняват жертвите, че сами са си виновни за неприятностите заради различната си сексуална ориентация.

"Проведохме много срещи с представители на полицията и, въпреки че сред техните редици има много хора, които си вършат добре работата, част от тях не успяха да скрият своите хомофобски настроения", разказва Емили Грей, експерт на Amnesty International по въпросите на сексуална ориентация и полова идентичност.

При срещите им органите на реда често са задавали въпроса защо смятат, че ЛГБТ хората (лесбийки, гейове, бисексуални и трансполови – б.р.) имат нужда от специално отношение и са изразили мнение, че те самите предизвикват нападенията, защото са различни.

При друг случай полицай дори имитирал гей походка и казал, че така провокират другите да ги бият.

Затова от правозащитната организация настояват, освен законодателни поправки, свързани с престъпленията, основани на различна сексуална ориентация, да се организират обучения на представителите на МВР, прокуратурата, съда по спазване на човешките права.

Такива обучения са необходими и в училищата, за да бъдат информирани децата, а учителите да знаят как да реагират в случаи, когато малчугани обиждат или нападат свои връстници заради тяхната различност, смятат правозащитниците.

А на критиките, че се иска "специално отношение" правозащитниците отговарят, че става дума за спазване на човешките права, отдавна законово уредени в други държави. "Ако днес избутаме една група в ъгъла на това общество, коя ще е групата, която утре ще опитаме да маргинализираме", попита риторично Емили Грей.

Освен редицата случаи на пребивани и насилвани хора, от Amnesty International припомниха и убийството на Михаил Стоянов. 25-годишният студент по медицина бе пребит до смърт през 2008 г. в Борисовата градина, защото нападателите му решили, че прилича на гей. Двамата младежи, които бяха задържани за жестокото убийство по-късно признаваха пред разследващите, че често нападали хора, които мислят за гейове, за да "прочистят" столичния парк.

Четири години след смъртта на Михаил, майка му все още чака справедливост.

"Аз съм сигурна, че когато делото за смъртта на Михаил стигне до Страсбург, България ще бъде осъдена именно заради липсата на правна рамка за тези престъпления", коментира Маргарита Илиева от БКХ.

На 30 юни в София ще се проведе петият София Прайд фест. Сборният пункт е в 16:00 часа на Паметника на съветската армия, а организаторите очакват в шествието да участват около 2000 души.

В него ще се включат и посланиците на Великобритания и САЩ у нас, а редица политици, сред които и евродепутатът Мария Неделчева, са изразили подкрепата си към организаторите.

До момента от Столичната община обаче все още не са отказали разрешение на контрашествието, организирано в същия ден от крайнодесни формации. Въпреки че то е изместено за по-ранен от първоначално заявения час, организаторите на София Прайд се притесняват, че то ще застраши сигурността на участниците в парада.

Подчертават, че не искат контрашествието да бъде забранено, а просто да бъде изместено за друг ден, за да се предотврати риска насилие.