In memoraiam: Почина Йордан Соколов

Почина Йордан Соколов. Бившият председател на Народното събрание, зам.-председател на СДС, един от основателите на ДСБ и водеща фигура в партията на Иван Костов ни напусна на 83-годишна възраст, предаде БГНЕС.

Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите "Адвокатска защита" и "Адвокатска защита в гражданския процес" и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия.

На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.

През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП. Поклон пред паметта му!