За първи път от години БСП вече е първа политическа сила. 23,7% от българите биха дали подкрепата си за левицата срещу 22,2% за ГЕРБ, показва последното проучване на агенция АФИС.
Социолозите не крият, че промяната в челните позиции на електоралните нагласи е новината на месеца. Но изтъкват, че симпомите, че това ще се случи, са се появили още от средата на годината. По това верме доверието към кабинета и към управляващите започна рязко да спада.
Пряко или косвено, процесът се подпомагаше и продължава да се подхранва както от периодичните скандали и корупционни разкрития, така и от бурните разправии между управляващите коалиционни партньори, анализират от АФИС.
През ноември видимо нараства усещането за политическо напрежение. 66% от населението оценяват политическата обстановка като "напрегната", а на обратното мнение, че е "спокойна", са едва 16%.
През септември далеч по-малък дял – 50%, изразяваха мнение, че ситуацията е напрегната, докато 19% преценяваха, че тя е спокойна.
Въпреки рокадите в правителството в началото на септември, с 5% нараства броят на тези, които искат още промени в състава на кабинета. Едва 19 на сто от запитаните желаят правителството да остане в сегашния си вид. Други 7% искат още по-голяма промяна – ново правителство в рамките на този парламент. А 36% желаят нови избори и нов състав на Народното събрание.
Ерозията на симпатиите обхваща и привържениците на управляващите партии. 44% от избирателите на ГЕРБ искат смяна на някои министри. За сравнение, доверяващите на цялата гарнитура не са много повече – 47%. Разколебана е и подкрепата на електорите от коалицията "Патриотичен фронт". 38% искат нови лица в кабинета и само 18% не желаят никакви промени.
Ниско остава доверието към институциите в страната. Народното събрание бележи нов спад с 5% и стига до едва 18 на сто доверие. 27% се доверяват на правителството, което пък е с 4 на сто по-малко от предния месец.
С позитивен рейтинг на доверие разполагат само президентът, омбудсманът и Европейският съюз. Към тях доверието надхвърля недоверието.
От АФИС добавят, че думите на вицепремиера Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания са повлияли за негативните нагласи към управляващите. Помолени да охарактеризират тези разсъждения, над две трети от избирателите (67%) ги оценяват като неверни и груби, докато само 10.3% ги оценяват по начина, по който са били замислени от автора – като откровени (верни, макар и груби). Само 12% възприемат последвалото (по настояване на коалиционните партньори) извинение на г-н Симеонов като искрено. Още по-голямо мнозинство (71%) желае той да подаде незабавно оставка от заемания правителствен пост. Само 11% са на обратното мнение, сред тях главно привържениците на управляващите партии.
Спадът на доверието към управляващите е свързан с редица фактори и събития - Корупционните скандали, непопулярните реформи в здравното обслужване, предложени за обсъждане през септември, както и постоянната корозия на единството между народ и избраници. Последното е неизбежно следствие от факта, че по данни на Евростат 38.9% от избирателите живеят в риск от бедност или социално изключване, докато ръководителите на държавата настояват, че следват единствено правилния курс.
Докато въпросът за нови парламентарни избори е хипотетичен, то съвсем реални са тенденциите в нагласите. Още от есента на 2017 г. средният дял на заявения електорат на БСП се колебае около числото – 22%, плюс-минус 2%. В мандата на сегашния парламент промяната в съотношението между двата полюса се дължи на ГЕРБ.
След победата в майските избори от 2017 г., подкрепата за партията на премиера достигна пикова стойност от 30% и от тогава се движи неотменно надолу. През последните три месеца силите са изравнени.
Въпрос на месеци е ГЕРБ да започне трайно да изостава, допълват от АФИС.
Въпрос е също така, дали другата голяма партия ще представи пред разочарованите убедителна алтернатива, или статуквото ще се запази.
Възможно е и нова сила да влезе в опразненото поле с лозунги за промяна.