БСП продължава да бъде първа политическа сила с електорална подкрепа от 22%. Това показват резултатите от проучването на АФИС за нагласите на избирателите пред ноември, публикувани във в. "Преса".
Според данните подкрепата за бившите управляващи от ГЕРБ продължава да намалява, като за декември тя е 18%. Стабилна остава подкрепата за ДПС – около 5%. Подобен резултат биха постигнали и от Реформаторския блок. Движение "България без цензура" на Николай Бареков вече постига резултат от 3%, а при националистите от "Атака" и НФСБ не е регистрирано особено движение, въпреки че отбелязаха точки във връзка с бежанската криза и проблема за продажбата на земя на чужденци.
Острата конфронтация през тази година консолидира ядрата на традиционните партии, но вдясно се наблюдават силно подвижни периферии. Продължава и скритото съперничество между десните партии за около 45% от активните избиратели. Спрямо септември ГЕРБ губи избиратели в полза на Реформаторския блок и движението на Бареков.
По всичко личи, че Реформаторският блок ще продължи да не подава ръка на ГЕРБ въпреки натиска от ЕНП, защото отказът от сътрудничество през септември им донесе значим прилив.
Реално те имат еднаква електорална подкрепа – старите сини избиратели от 2005 г., които Борисов им отне през 2009 г. Бареков влиза в амплоа, което може да бъде наречено "Борисов минус Дянков" – антисистемен играч, който отрича досегашните партии и порядки, но е загрижен за маргинализираните хора в страната.
Все още не са набрани емпирични потвърждения, че трите процента прогнозен електорат са уплътнени с нещо повече от име, което лесно идва на езика на респондентите.
Процесите зависят вече не от маневрите на ГЕРБ, а от значителен по размер активиран, но неадресиран вот от 20-24%. Мина половин година от изборите, но вместо да падне до обичайните 9-10%, размерът му застина на предизборни стойности. Ако дори половината от тези хора намерят изразител или предводител, това би повело страната към съвсем нов парламент.
На въпроса коя партия е най-близо до хора като тях, 40% отговарят "никоя", а още 17% нямат отговор.
Едни нови избори обещават ниска избирателна активност, повече депутатски места за сегашните управляващи, разпиляване на гласове към малки партии, които няма да влязат в НС, и в крайна сметка още по-малко хора, които се чувстват представени в него.
Затова в центъра на вниманието на публиката са динамиката и нравът на протестите. Въпреки че те продължават вече шести месец, общественото мнение остава силно раздвоено в оценката си за тях: 39% ги подкрепят изцяло, категорично ги отхвърлят 24%, но други 32% имат резерви било заради начина, по който изказват своите искания (12%), било срещу част от съдържанието им (20%).