"Не може да си затваряме очите пред това, което става по пътищата. Не може само да констатираме какво нещастие къде е станало."
Това казва в първото си интервю пред в. "Марица" Илиян Матеев - бащата на ученичката Катя Матеева, прегазена на автобусна спирка в Пловдив от гръцкия студент Христос Боскос.
"Аз лично не мога да си обясня факта, че един човек може да кара автомобил, да му се налагат глоби и той да продължава да кара. Нека при първо нарушение да плати глобата. Но при второто да му се отнема правоспособността за три месеца, при второ – за 1 година. Това е превенция. А не плащане на глоба 50-100 лева. Ако случаят с Катя беше станал в Гърция с наш сънародник, той нямаше да мръдне от ареста", възмущава се бащата.
Според него гъркът, ударил Катя, няма сметка да не се върне. "Предполагам, че ако направи такъв опит, целият Европейски съюз ще го търси. В момента аз лично не желая да го виждам. Най-много ме огорчава фактът, че той веднага след катастрофата не е отишъл да види какво става с детето ми. Седял е встрани, въобще не го е интересувало, че е дошла линейка. Дори не е попитал как е момичето, не е направил опит да види какво се случило в резултат на неговото безумие", разказва Илиян.
"В момента най-важното ми нещо е дали ще се оправи детето ми. Лекарите казват, че има пълна надежда да си стъпи на краката и да се движи пълноценно. Но шокът, който изживяхме, беше огромен. Освен двата счупени крака Катя имаше и други фрактури, в основата на главата", обяснява бащата на Катя.
Оказва се, че момичето помни абсолютно всичко от катастрофата. "Помни колата, която се е приближавала към нея. Това е най-страшното. Едва ли и е видяла очите на шофьора, но помни колата. След това има момент, който се губи, и после вече е в съзнание. Естествената реакция, като на всеки паднал човек, е да стане. В този момент е осъзнала, че краката са счупени и има външна рана – костите са излезли навън. В момента се възстановява в частна клиника. С нея работят всякакъв вид специалисти."
Илиян описва дъщеря си като "слънчево, притеснително, кротко дете. Приятелите я обичат много. Тези деца просто ми върнаха вярата в днешното поколение. Аз ги бях отписал. Но те направиха нещо невероятно, за което изключително много благодаря на всичките съученици и други деца, които я подкрепиха. И най-вече за шума, който вдигнаха."