Божидар Димитров: Македонците унищожават български военни гробища

Продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление на Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Това се казва в изявление на историка проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

По думите му освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници.

Димитров "твърдо подкрепя"–””””””””””””” изявленията на президента Плевнелиев и на външния министър Младенов по отношение на резервите, които имат към еврочленството на Македония в Европейския съюз. Според него между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници.

Освен всеизвестните кражби на история македонските власти извършват и други по-малко известни и на нашата общественост престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство, съобщава Димитров и изрежда засегнатите културни паметници.

Първо – при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима "български”, заменяйки го в най-добрия случай с термина "славянски”. Така е постъпено в църквата "Св.Неделя” в Битоля, "Св.Пантелеймон” във Велес, "Св.Йоаким Осоговски” в Крива Паланка на иконите на "Св.Кирил и Методий”, наречени в оригиналния си вид "български просветители”.

В манастира "Св.Богородица” в Кичево надписа на ктитора "Св.Борис цар български” е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис "Св.цар Стефан Дечански” (т.е. с името на един от сръбските крале). От църквата "Св.Димитър” в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис "Построена от българите в Скопие през 1864 г.” (сега надписа е в НИМ). Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля.

Директорът на НИМ припомня, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническият им характер.

В този смисъл осъдителна е и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. "Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата "Св.Георги” в Ресен.

И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало", допълва той.