Боряна Димитрова: Бъдещето е в електронното гласуване

Боряна Димитрова е социолог, управляващ партньор в социологическата агенция "Алфа Рисърч". Участник във II-та национална конференция по изборни системи, която се провежда с медийното партньорство на iNews. По време на конференцията тя подкрепи идеята за въвеждане на електронно гласуване. Какви са преимуществата на онлайн вота и становището на социолога за политическата ситуация, вижте в интервюто.

Подкрепяте въвеждането на електронното гласуване, но като че ли тази идея не среща политическа подкрепа.

Боряна Димитрова: Да си го кажем направо – основното, което липсва, е политическа воля. Аз не виждам никакви други съществени пречки пред това да се върви към електронно гласуване, като стратегия, не като нещо, което ще се осъществи като с магическа пръчка, сега или след два месеца. А като една ясно осъзната стратегия от страна на всички политически сили, че това е бъдещето и че ние не можем да избягаме от модернизацията на абсолютно всички технически средства на изборния процес и от приобщаването на всички наши съграждани към вота. Дискусията, която виждаме, която сама по себе си е много интересна – за кутиите – да са прозрачни или не, да има или да няма пликове, какъв трябва да бъде грамажът на хартията, е една дискусия, която е обърната към вчерашния ден. Дискусията, която е обърната към утрешния ден, трябва да бъде дискусията за електронното гласуване. Съвсем ясно си давам сметка, че и при електронното гласуване ще се открият редица дефекти, пречки, които ще бъдат преодолявани.

Какви за мене са големите залози и големите перспективи на електронното гласуване? Първо по отношение на самия процес на гласуване с това желание, което е общо от страна и на избирателите, а сега вече и от политическите сили – за въвеждане на един мажоритарен елемент на преференциално гласуване. Както вече стана дума, ако имаме 40-50 партии, които имат по 30-40 кандидати, дори и по-малко, това означава, че ще има изключително големи бюлетини, чието попълване и ориентацията на избирателите става много трудно. Броенето също става много трудно и възможността за грешки, дори и при най-добронамерените комисии изключително нараства.

Електронното гласуване дава възможност за много бързо, ясно и просто отбелязване на преференция, намалява шанса от грешки и манипулации. Т.е. първото равнище по отношение на изборния процес дава много по-високи гаранции за точност, за избягване на рискове и манипулации.

Второто равнище, което смятам за много важно, е възможността за приобщаване на тези над 1 млн. български граждани в активна възраст, които напуснаха страната, които имат желание да гласуват, но които въпреки че присъстват в избирателните списъци, поради сложния механизъм, не могат. Шансът да се гласува през интернет създава изключително много възможности за дебати, за поставяне на важните проблеми. Въобще не бих подценила и следващия проблем – когато знаят, че могат с гласовете си да променят нещата, е възможно завръщане на част от тези сънародници в България. Неслучайно поставих въпроса и за обособяването на избирателен район "Чужбина", което също би мотивирало тези хора да гласуват. Това би бил един доста справедлив начин за отчитане на гласовете.

На трето място, електронизацията ще доведе до изчистване на избирателните списъци. В смисъл на лесна проверка на това дали сте вписани, а и лесна проверка дали гласът ви е разпределен там, където сте гласували или някъде другаде. Тези аспекта, които са доста проблемни в българския изборен процес, могат да бъдат преодолени чрез електронното гласуване. Не смятам, че то ще стане изведнъж. Не мисля, че в един и същи момент ще се въведе във всички секции в България. Но ако за нещо трябва да се мисли много радикално и много решително, ако има нещо, в което трябва да се инвестират средства, които впоследствие ще бъдат възвърнати, смятам, че това е електронното гласуване и там трябва да се работи усилено.

Кога според вас трябва да бъде готов новият Изборен кодекс, за да може той да започне да се прилага без проблеми от ЦИК?

Боряна Димитрова: Моето мнение е, че той вече трябваше да бъде готов. Още повече, че в началото, когато започна работа временната комисия, се твърдеше, че до септември ще бъде готов този кодекс. Вижте, няма вълшебни срокове. Личното ми мнение е, че не може по-малко от шест месеца преди изборите. да има каквито и да е било промени. Нещата трябва да са ясни. Това е минималният срок преди изборите, в който трябва да е окончателно готов и приет, а преди това да са постъпили всички възможни предложения, да са проиграни възможните хипотези. Смятам, че шест месеца е крайният срок, а ние сме на прага на този срок. Този кодекс все още не е разпределен по комисии, оттам нататък предстои приемане в пленарна зала с всички промени. Този кодекс ще внесе поправки, виждаме, че има такива намерения. Голямото питане обаче, е дали това ще са малки технологични поправки или този кодекс ще отвори широко вратата към една по-различна философия.

На миналите избори много се говореше за платена социология. Смятате ли, че и на следващите ще се прояви този феномен?

Боряна Димитрова: Всичко стига до този израз "говори се". И знаете ли, единственото, което се постига с това е просто да се дискредитира всичко и всички. Тогава, когато не можеш да си на върха, можеш да принизиш всички останало до дъното? Смятам, че това е един по-общ феномен за дискредитиране, така че в едно удобно блато да могат да вървят всякакви прогнози. За мене има един отговор, който от векове е изработен – да стоиш с името си и с агенцията си. Има и друг механизъм, който се практикува в много страни, защото тези изследвания достигат до хората не благодарение на агенциите или на политолозите, а тиражирани чрез медиите. Един принцип, на който аз съм горещ привърженик, но който не мога да го видя осъществен в България – това означава да има договор на една медия с една агенция. Тази медия през цялото време в предизборния период съобщава данните на тази агенция. Ако в края на този период се види, че агенцията или политологът са били платени, показвали са просто грешни или произволни прогнози, губи доверие агенцията, но губи доверие и медията. Защото медията трябва също да се бори за доверието на своите слушатели и зрители. Това е един от силните механизми в западните страни. Дори много често се съобщава първо името на медията и след това името на агенцията. Ако медията не гарантира обективност на резултатите, тя самата губи от доверието на аудиторията. Този разговор е и за обективност на медиите.

Изборите "2 в 1" според Вас до какво ще доведат?

Боряна Димитрова: Ние още не знаем дали ще бъдат избори "2 в 1". Но от това дали парламентарните избори ще бъдат заедно с европейските или не, не се определя дали следващото управление ще бъде по-качествено или ще доведе до стабилизация. За мене истинското разковниче е дали ще имаме по-скорошни избори, или доста отложени във времето. България се нуждае от ясен изборен календар, за да могат политическите сили да имат достатъчно време да представят пред избирателите своите позиции, своите програми и своите опции за коалиция. Много е вероятна възможността след следващите избори отново да има коалиция. Само че коалиция, създадена при неясни условия, ще доведе до нестабилност. Тук бих дала за пример Германия, където изборите бяха на 23 септември. Виждате, че над месец след това се водят още преговори за създаване на правителство, за да може да има стабилно парламентарно мнозинство.

Как бихте подредила партиите към този момент според тяхното влияние?

Боряна Димитрова: Възможно е да ги подредя, но трябва да се знае, че в момента, в който има насрочена дата за избори, електоралните нагласи се променят доста динамично. Тогава една голяма част от хората, които не се вълнуват активно от политика, които не са следили политическия живот, започват да избират и да следят какво става на политическата сцена. Към момента ние имаме една лека преднина за БСП пред ГЕРБ – 17,9 към 17,1%. Потенциална, но само потенциална е възможността за трето място на Реформаторския блок. Те все още не са регистрирани като субект и на четвърто място е ДПС. Останалите политически партии са на границата на 4-процентната бариера. Това, което виждаме – ние в момента приключваме нашето изследване на месец октомври, е, че политическата криза се отразява нестабилно на всички политически сили. Непрекъснатата конфронтация води до отлив на избиратели.