74 % от варненци смятат Варна за добро място за живеене. Сравнително по-висока степен на одобрение се наблюдава при жените (78 %), най-възрастните (83 %), хората с основно и по-ниско образование (90 %), учащите (81 %) и получаващите средни и високи доходи (78 %).
Относително по-слабо съгласни с твърдението, че "Варна е добро място за живеене”, са мъжете (69 %), хората на възраст между 40 и 49 г. (65 %), работещите на ръководни длъжности (59 %).
Данните са от представително социологическо проучване, направено съвместно от Гражданско движение "ДНЕС” от агенция "Естат”. В проучването са обхванати 402 пълнолетни жители на Варна и съставните села от варненска община, а целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината.
30 % от населението в Община Варна усещат положителни промени в живота си след приемането на България в ЕС през 2007 г. Това е един от най-високите регистрирани дялове, който се наблюдава в резултатите от проведените през последните 3 години аналогични регионални изследвания.
Подобрение се наблюдава най-вече при младите хора във възрастовите групи от 18 до 29 г. и от 30 до 39 г. (съответно - 44 % и 35 %), домакините/жените по майчинство и учащите (съответно - 56 % и 52 %), хората със средни и високи доходи.
На противоположния полюс (с най-нисък дял на настъпили позитивни промени) са най-вече жените (24 %), хората на възраст между 40 и 49 г. (22 %), с основно и по-ниско образование (10 %), безработните (18 %), пенсионерите (22 %), както и хората с най-ниски доходи (22 %).
Макар мнозинството от варненци да определят града си като "добро място за живеене”, според тях основните проблеми на общината са свързани с общинската инфраструктура, озеленяване и благоустройство (70%).
На следващо място са проблемите с чистотата и сметосъбирането (21%), икономиката (17%), местна администрация и управление (12%), транспорт, трафик и организация на движението (12%).
Данните пряко сочат основните предпоставки за съдържателна критика към местното управление, тъй като решаването на голяма част от посочените проблеми в общината е в полето от отговорностите на местната власт.
Миграционните нагласи сред населението на общината са умерено ниски. Един от всеки пет интервюирани споделя, че има сериозни планове да заживее в друго населено място или да напусне страната.
Високата оценка за икономическото състояние на града и общината са ключовите предпоставки за запазване на демографския потенциал. Нещо повече, сравнителните резултати от последните две кампании на НСИ за национално преброяване (през 2001 и 2011 г.) показват, че единствено областите Варна и София-град са увеличили своето население за период от 10 години.
Това няма как да се случва, ако живеещите в тези региони не са убедени в наличието на преимущества – по-добри възможности за трудова реализация и по-високо качество на живот, отчитат още от "Естат".