Демографските проблеми на България през погледа на експертите

Учени от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (БАН) представиха изследванията си за демографските проблеми на страната.

Изследване на доц. Елица Димитрова показва, че продължава да намалява раждаемостта сред по-образованите българки. Има вероятност 15% от жените-висшистки да останат бездетни.

Противно на тенденциите у нас, в скандинавските страни, както и в някои от постсоциалистическите страни като Чехия и Естония, по-образованите жени искат да имат повече деца.

Нашите данни се доближават до Италия и Австрия, където стойностите са по-високи с около 5%.

Анализът на репродуктивните ценности показва, че двудетният семеен модел се запазва като една доминираща представа за идеалния брой на децата в българското семейство след 1990 година. Обаче все повече жени отлагат първото и второто раждане. Нараства средната възраст на раждане и в двата случая.

Отчита се нарастване на вероятността за бездетност сред младите поколения.

Все повече българки се отказват или отлагат максимално раждането на второ дете.

При жените от ромски произход раждаемостта от началото на прехода също спада, но не толкова критично, колкото при етническите българки.

Проф. Божимир Давидов представи изследването си за методология и индекс на здравето. Той цитира данни на СЗО, според които мъжете у нас имат очаквана продължителност на живота 61,2 години, а очаквана недееспособност 6,3 години.

Българско изследване отчита, че във възрастовата група на сегашните 15 до 20-годишни българи, средната продължителност на живота на човек занапред ще бъде до 55,01 години, а в добро здраве и дееспособност индивидите от тази група ще прекарат средно 33,9 години.

В следваща възрастова група - на 20-24-годишните, средната продължителност е 50,21 години, а доброто здраве и дееспособност ще продължат средно 28,91. Числата от края на таблицата - 70-74-годишна възраст, отчитат средна продължителност 10,22 години, а добро здраве и дееспособност - 2,52 години.

Средната очаквана продължителност на живота в България е 73 години, но прекарани в дееспособност са само 65. В Швейцария съотношението е 82:73.

Друго проучване на Института за изследване на населението и човека представя два сценария за демографското развитие на работната сила у нас. Ако се развият нови политики и се увеличи икономическата активност, работната сила ще се увеличи с около 200 хил. души през 2020 година. Ако ли не, от 3,3 млн. души през 2005 г. работната сила у нас ще намалее до 2,9 млн. души през 2020 година. До нас е Унгария, където от 4,3 млн. работещи ще останат само 4 млн.

Като цяло за европейския пазар на труда се предполага, че занапред ще се влияе от миграцията. Изключение от това са само България и Румъния, за които се смята, че миграциите не могат да доведат до демографски растеж. Напротив, предполага се, че от нашата страна и от северната ни съседка ще продължи да изтича население по линия на външна миграция. Очаква се общият коефициент на икономическа активност в Европа да надмине 65%, а у нас да бъде 52%.