Тотко Стоянов e доцент в Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Председател е на Асоциацията на археолозите. Има над 70 научни публикации в областта на археологията. Проучва археологическия резерват "Сборяново" край Исперих.
В интервю за iNews Стоянов коментира последните промени в Закона за културно историческото наследство, находките по магистралите и в Созопол, както и принципите, въз основа на които се финансират археологическите проучвания у нас. Предстои нормативният акт да бъде внесен в Народното събрание, така че сериозните дебати започват.
1. Последните промени в Закона за културното наследство предизвикаха остри реакции от страна на вашата гилдия. Обяснете защо?
- Всъщност през август се бяха появили изневиделица въпросните промени и тогава реагирахме. На 24-ти септември последва събирането в министерството, в четвъртък ми се обадиха в края на работния ден, че в понеделник следобед ще има сбирка, на която да се обсъдят окончателните промени или нещо такова. Т.е. пак имаше два дена.
Но всъщност, като отидохме ни връчиха текста за изменение и допълнение на закона с нови допълнения, на които ние трябваше на момента да реагираме, да ги обсъдим на деня и те вече да направят текст. Ето ви пример за "коректно” отношение към партньорите - в Министерството на културата (МК). Имаше една голяма сбирка - главния секретар, заместник министър Стоев, представители на отделни дирекции и отдели и заинтересовани институции и организации.
Ние възразихме на това, че някак си не е редно нещо да ни се сервира на момента, и че е добре да го погледнем и тогава да го обсъдим там. Те казаха, че няма време и едва ли не до края на седмицата трябва да внесат закона в Министерския съвет вече за обсъждане. Ние в асоциацията реагирахме много остро и за Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
От МК поеха ангажимент да ни предоставят текста, който ще внесат за обсъждане в Министерски съвет. Аз вчера проверих на сайта на министерството - стои си старото предложение. Т.е., сега ще внесат нещо, което ние не знаем в какъв вид е, то ще цъфне в парламента вероятно в променен вид.
2. Какво предвиждат промените, с които не сте съгласни?
- Там има много промени. Едната касае превръщането на НИНКН в държавно предприятие, което с промените ще е като в ръкавицата на министъра - то ще действа както мръднат пръстите на министъра и на неговите подчинени. За съжаление, колегите от архитектурната колегия не успяха да си защитят правото на този институт да продължи да съществува такъв, какъвто е бил.
Държавното предприятие просто не е национална културна институция.
В самият институт очевидно има разнобой. Досегашната изпълнителна директорка на практика подкрепи тази промяна. За съжаление, това ще бъде за сметка на културното наследство, на недвижимите културни ценности. Защото те се опитват да ни обяснят, че промените, срещу които възразяваме не са свързани помежду си, но всъщност нещата си личат. Начинът, по който ще действа безпрекословно да получава поръчки и да ги изпълнява - те на практика няма да бъдат научна или изследователска институция, което е част от функциите му. НИНКН ще бъде проводник на държавна политика, а политическото лице е министърът на културата.
3. А има ли необходимост от нов такъв орган, при положение, че има Министерство на културата?
- Ама, няма нужда. Ако има персонални забележки, те не трябва да се решават чрез закона. Това е институция с почти 60-годишна традиция. Преди години заради един директор се говореше за корупция. Можеш да смениш директора, не сменяш статута, променяш правилника. Каква е логиката?
Щяло да стане държавно предприятие и ще печели повече. От какво ще печели? Според промените пак ще се финансира основно от държавния бюджет. Имало и други дейности. Какво значи други дейности? То ще става печалбарско предприятие или какво?
Чушки и домати ли ще продават, банички ли ще пекат?
За нас от колегията това е експеримент, който след година или година и половина най-късно ще се провали. Но той ще позволи да се вихрят най-различни неща - такива, каквито видяхме в Созопол - да се вдига до керемида и т.н. Другите промени, срещу които ние възразяваме са за начина, по който се избира съставът на теренния съвет. И сега членовете му се назначават от министъра.
Друга промяна, която ни тревожи е отпадането на ал. 2 от чл.169 от сегашния закон, според която при формирането на екипи и изработването на планове на проекти за консервация, реставрация и експониране на недвижими културни ценности задължително участва археологът-проучвател. Сега това беше пропуснато и на дискусията казаха, че е било техническа грешка. И примерът е т.нар. Ковачевство кале в Попово - една късноантична крепост, която е проучвана години наред. Тя вече е в етап на консервация и реставрация.
Община Попово спечели проект за тъй наречените туристически атракции и стигнаха до финала, т.е. получиха изпълнение на проекта за близо 4 млн. лв. Спомням си, че при условията за тези конкурси първоначално беше казано, че средствата трябва да бъдат изразходени поне на 60% за конкретния археологически паметник или комплекс. В крайна сметка текстът, че има участие на археолога проучвател, е пренебрегнат. Колегата Никола Русев от музея в Попово е бил привлечен в идейната фаза на проекта. Но на фаза работен проект - той вече е изключен.
И всъщност какво става - те искат да правят различни изкопни работи в и извън крепостта. Колегата казал, че трябва да се направят допълнителни проучвания в тази част, която ще бъде засегната от въпросния проект. Започва борба и натиск такива средства да не се отпускат. Получава открит лист само за наблюдение, но не и за проучвания. Но ние там знаем вече, че има археологически ценности, а не тепърва да се установяват - както по магистралите. И те вече са започнали и копаят вътре и вън.
Нарушават културни пластове. Престъпват закона тотално по няколко члена.
И до ден днешен от инспектората на министерството не са предприели реални мерки. И когато от закона изчезне този член, това може да се случи навсякъде и по всяко време и ние можем да се борим с вятърните мелници, колкото си искаме. Представяте ли си - аз копая в тракийския град в Национален резерват Сборяново от близо 30 години, от 22 години съм ръководител и някой ще направи в плана за управление предписание как ще се развива тази част от резервата или какво ще се случва някъде без моето участие? Много удобно нали?
Нещо, което също е смущаващо - по проектите от т.нар. Виа Понтика парите се дават и за археология и зa реставрация и консервация. Под шапката на едни пари - колко се дават за археология и колко за реставрация и консервация. Да не се окаже, че на археолозите се дава или малко, или нищо.
4. Вярно ли е, че това правителство дава най-много пари за археология?
- В Закона за културното наследство ясно е разписано, че Министерството на културата осигурява средства за археологически проучвания - и се има предвид редовните проучвания. Спасителните се финансират от инвеститорите. При по-големите инфраструктурни проекти като магистралите - инвеститор е държавата (или в някои случаи частни инвеститори), независимо от къде взема парите - основно са от държавния бюджет. Спасителните проучвания не са почнали отсега, а от 1993 година и катедра "Археология” на Софийския университет беше първа на АМ "Марица”.
Големи средства са давани, но което и да било правителство не е правилно да се фука, защото парите идват по закон – и предишния, и Закона да културното наследство, и въз основа на ангажиментите на правителствата на България, подписали международните конвенции за опазване на културното наследство.
Финансирането е един естествен процес и ако се върнем назад - ще видим, че са давани не по-малко пари.
През лятото министърът на културата беше казал, че едва ли не сега за първи път се финансират големи проекти за реставрация, консервация и експониране. Свещарската гробница е паметник, чиято 30-годишнина чествахме сега, в края на септември. Министърът беше патрон, а не изпрати един свой представител. За нейното проучване и експониране бяха дадени огромни обществени средства. Това не може да бъде зачеркнато. Така че това мерене на "не знам си какво" с предишни и следващи правителства е меко казано смешно.
5. Какво мислите за археологията на магистралите?
- Ако имате предвид недоволството на министър-председателя - колко пари дава на археолозите, пък те как го спъвали и какво правели и т.н. Тази година, примерно, беше определен обект на АМ "Марица”, беше сключен договор с Пътната агенция и определен срок до 14 ноември. И преди две седмици са повикали колегите ни, за да им кажат, че понеже строителите са променили договора до 8 октомври, трябва и ние да го променим.
В археологията не можеш да работиш на три смени и не можеш с багер или с булдозер да го изринеш.
И опираме пак до друга идея за промяна в закона - при такива проекти - инфраструктурни и съответните спасителни проучвания искат да вкарат археологията в Закона за обществените поръчки. (Когато възложител е лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), теренните археологически проучвания се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.) Това означава абсолютен търг.
Опитаха да кажат, че това е задължително уж с някакви писма от Европейския съюз. Оказа се, че не е така. И пак искат да ни изпързалят и като вкарат археологията в ЗОП ще намерят някакви послушковци, които при послушен теренен съвет, ще поемат ангажимент за минимум време и средства, да проучат даден обект.
И всичко това, защото някой трябва да отреже лентата накрая.
Стахановски истории от социализма - това е в пълно противоречие с истинското опазване на културното наследство. Археологическите проучвания – редовни или спасителни са научни изследвания и се подчиняват на други изисквания.
6. Как си обяснявате сензационната археология от Созопол. Вампири ли не бяха, мирото се превърна в мощи и т.н.?
- Ако се докаже, че изобщо това са мощите на Св. Николай, защото всичко е въпрос на доказателство. Друг е въпросът, че за предишните мощи доказателствата дойдоха след цялата дандания и след като бяха предадени на църквата, което не беше редно, защото това са археологически находки, а не църковноисторически и т.н. Вниманието към Созопол по един или друг начин е свързано с огромните средства, които се дават. Друг е въпросът как точно се разпределят и какво се случва.
Ние не възразяваме, че някой е намерил нещо, защото е получил пари. Както друг колега, получил такива пари, се изрази - "ако не съм аз, ще бъде някой друг”. Ние възразяваме срещу начина, по който се избират обектите или критериите, по които се определя колко средства ще бъдат дадени.
Целият процес на избор и финансиране - къде се случва?
В двете вълни на инвестиции по Южното Черноморие стана ясно, че това е някъде извън МК, която е единствената институция, упълномощена да върши и да контролира финансирането. Отговор на нашите питания в тази посока няма.
7. Има ли археолози, които са любимци на правителството и на тях обектите им се финансират на приятелски принцип?
- Директно за близки приятели не мога да кажа, защото трябва да имам конкретна информация. но то е очевидно, че част от колегите са по-послушни. Дават им се средства и те се съгласяват да работят, а друг е въпросът дали това винаги се случва по най-добрия начин. Но иначе отговорът е ясен, след като в последните години се наблюдава неравномерно финансиране. Няма как да кажем, че не е така, при положение, че това е очевидно. От тази гледна точка асоциацията пледира за повече принципност и прозрачност.
8. Дайте пример за обект, който е вдигнат "до керемида”, без да има нужда?
- Постоянно се обсъжда това. Става дума за тази източна крепостна стена в Созопол. Тя е направена по начин, който буди много въпроси и като проект, и като обосновка за проекта. Има и други места. В Попово например каква е гаранцията, че след като археолозите не участват в проекта, обектът ще бъде реставриран правилно.
И в Охрид изградиха всичко докрай, но там е национализъм до край. Ние не трябва да приличаме на такива страни. Има предписания на ЮНЕСКО в тази посока - реконструкцията трябва да се направи внимателно и да не се прави задължително до покрив. Промени ли се автентичността на нещо - значи става лъжа.