Дянков казал истината на 15-годишната Марина

През октомври едно 15-годишно момиче написа писмо до министъра на финансите, заради новината, че пенсионерите в Гърция взимат по 400 евро коледен подарък, а у нас възрастните бедстват с по 150 лева на месец. Момичето попита как е възможно това.

И написа: "Да се строят електрически централи и да се канят американски звезди за по 300 000 хил. лв. може, но да се помогне на нашите деца и родителите - не. Отчаяна съм. Обичам България, обичам родината си, но не обичам страната си."

Писмото взриви социалната мрежа. И всички останаха изненадани, че е критично и не е анонимно.

"Не го възприемам толкова като героизъм. По-скоро изразих мнението си и това, че може би не толкова много млади хора го правят, заради това, че толкова малко хора го правят накара да има такъв отзвук.”

Марина Сидерова е родена през 1997-а година и е 9 клас в езиковата гимназия в Пловдив.

"Да, учат ни да задаваме въпроси, учат ни да се аргументираме, учат ни да изразяваме мнението си в час по психология например, точно това правим в момента изразяваме мнението си и се учим да даваме правилни аргументи, които да го доказват”, разказва Марина пред bTV.

Тя получава и отговор. От министъра на финансите, който й се обажда лично.

Отговорите обаче не я удовлетворяват. ”Той ми каза истината, а истината както знаем, понякога е горчива и каза, че в бъдеще България върви на горе и ще се оправи, но просто за сега ще трябва да стиснем зъби още няколко години”, каза тя.

Вълната на славата накара деветокласничката да се притесни. "Притеснявах се как ще реагират съучениците, защото прочетох доста негативни коментари, че съм написала писмото, за да едва ли не да добия слава, аз не мисля, че ако искам да бъда известна това ще е начинът да го постигна и се изненадах от това”, обясни тя.

На въпроса дали негативните коментари са я наранила, Марина отговори, че приема доста лично нещата. "Кара ме да осъзная, че всъщност промяната я искаме да дойде отгоре, а ние самите трябва да се променим и да открием промяната в себе си”, допълни тя.

Негативни реакции от страна на учителите й не е имало. "Всички казаха браво на това дете, че си задава въпроса. Ако трябва този въпрос да го зададе след няколко години може би в друг вариант ще го зададе, пак ще пита, но мислещите хора се развиват и търсят решения, това е важното”.

"Симпатизирам на детето и си го обичам детето, по-скоро, като че ли надделяваше гордостта, че евала на това дете, мислила е нещо, написала го е, изпратила го е”.

"Не се изненадах, че Марина е написала подобно нещо, понеже тя е много алтернативна като мислене, много свежа, много смела в желанието си за себеизразяване, никога не се е тревожела, не се е притеснявала, иска да се себеизрази”.

Нейни съученици и приятели коментираха изпратеното до Дянков писмо. "Излиза, че сме едни мишки, които си стоим вкъщи и не смеем да се опълчим срещу това, което се случва, даже и да не сме съгласни с него, което е тъжно”, заяви съученик.

"Самият факт, че го направи пред такава голяма аудитория, възхищавам й се”, "Има смисъл да изразяваме мнението си, в бъдеще от нас зависи... да се учим от нея”, "Гордеем се с Марина, защото изрази мнението си”, допълват приятелките й.

Марина разказа, че е прочела писмото първо на майка си, преди да го пусне. "Тя така каза, че има някои недостатъци, но се радва, че изразявам мнението си, че не се сливам с тълпата, мисля по по-различен начин”. "Баща ми например, той винаги е изразявал мнението си и е казвал това, което мисли и аз мисля, че това е правилно не само защото, че е мой баща, но и просто не трябва да таим в себе си това, което не ни харесва и трябва да сме искрени с хората, да им казваме право в очите”, обясни тя.

"В крайна сметка това е едно 15-годишно момиче, което не е съгласно с нещата, които се случват около нея и аз като родител винаги съм я подкрепяла да споделя мнението си и да казва нещата, с които не е съгласна, защото това е начинът да се развива. Важно е човек да опита, значи ако се отказва, преди да е опитал няма как да успее”, каза Ирина Сидерова, майката на Марина.

Освен че е отличничка, Марина пее хубаво и има още една страст - спортът триатлон - плуване, бягане и колоездене. Ако се съди по медалите, Марина не е за подценяване. "Нямам някой любим, може би това - първият медал от триатлона в Пловдив, който преди е бил така доста популярен спорт в Пловдив, в последствие клуба е бил затворен и миналата година за първи път от доста години се проведе състезание на гребната база и може би това ми е любимият спорт.

Тя допълни, че тичането й е най-любимо и най-вече на по-дългите дисциплини.
По думите на деветокласничката тя ще продължи да пише като хоби и като страст. "По този начин изразявам вътрешните си чувства и преживявания и хората ме разбират , подкрепят ме като пиша”.Марина допълни, че обича да пише, когато "понякога получавам вдъхновения от доста странни неща, като например, като уча за класното по немски, изведнъж се сещам, че нещо ми хрумва и тръгвам да го напиша и интересно така се случи в неделя”.

"По-скоро като вътрешно преживяване за чувствата на едно момиче, което се опитва да преживее първата любов и вече е успяла да я преживее и да хербаризира спомена за момчето”, описва Марина.

Майка й пожелава "да не се обезсърчи от нещата, които няма да се случват винаги както очаква, да предизвиква съдбата си, да бъде активна личност, това й пожелавам да не се притиска, да сяда долу и да чака да се оправи нещото от нищо.” Тя допълни, че иска да повярва и да вярва, че ще се оправи България, просто трябва време.