ЕК не иска структурна реформа на ВСС, твърди Диана Ковачева

В нито един свой доклад ЕК не е искала да се прави структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) – от постоянно действащ да стане непостоянно действащ. Това заяви правосъдният министър Диана Ковачева пред БНР.

Действащият в момента съвет е е изграден именно по препоръка на ЕК. Казвам това, за да се изчисти недоразумението, създадено от коментара на говорителя на Комисията Марк Грей отпреди няколко дни, уточни Ковачева.

Не толкова начинът, по който се избират членовете на ВСС, е определящ, колкото какви кандидати ще се появят и какви ще бъдат избрани. Директният избор обхваща не само директния вот, който на практика не е предвиден в закона, но обхваща и прякото номиниране на кандидати за ВСС. Сега предложеният проект от Министерството на правосъдието предвижда пряка възможност за номиниране. Всеки магистрат ще има възможност да номинира свой фаворит за кандидат за ВСС. Това дава началото на една публична и прозрачна процедура, в която всеки кандидат ще може да се представи и да представи своята визия за ВСС, както и ще могат да му бъдат задавани въпроси, на които той да отговори. В този смисъл прекият вот е финалният. Самият пряк вот не е толкова решаващ за качеството на кандидатите, защото ако имаме ограничено номиниране, ще имаме на практика един предрешен вот. Смятам, че с ЕК сме на едно мнение за това, че най-важното е кои ще бъдат избраните кандидати за това те да бъдат професионалисти, личности с висока почтеност, обясни Ковачева.

На думите на Ковачева обаче се противопостави Йонко Грозев от Сдружението "България на гражданите". Той каза, че сегашният ВСС е този с най-скандалните решения в последно време. Символ на работата му е Красьо Черния – съветът не само, че не направи нищо смислено, но и задълбочи кризата - той превърна в стандартна практика начините на взимане на решения при задкулисни договорки, които се правят, както сегашният омбудсман преди години каза – "на маси с бели покривки”, заяви Грозев. 

Правосъдният министър коментира и предстоящия мониторингов доклад на ЕК. Тя каза, че той ще е по-различен, тъй като обхваща период от пет години и се надява да е обективен. За пет години България постигна сериозни резултати и следва това да се има предвид. На практика и съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията са процеси, които не могат да приключат за 5 години, но при всички случай това е достатъчно дълъг период, в който можем да си дадем сметка какво сме постигнали, обясни Ковачева.