Език свещен на моите деди

На 24 май честваме един от най-светлите български празници - Денят на българската просвета, култура и на славянската писменост.

На този ден България отбелязва създаването на славянската писменост през 855 г. и отдава почит на солунските братя Кирил и Методий. Тяхното дело се е превърнало в мощен тласък в развитието на българската наука и култура през вековете.

Според арменски летопис, смятан за най-ранното свидетелство за отбелязването на празника, той се чества у нас още от 1803 г., когато на 22 май е бил отбелязан в Шумен.

По-късно, на 11 май 1851 г., в епархийското училище "Св.св. Кирил и Методий" в Пловдив се организира празник в чест на Кирил и Методий по инициатива на Найден Геров.

По примера на пловдивското училище и други училища в страната започват да отбелязват светлата дата. Така постепенно празникът се пренася и в училищата като празник на буквите, свързван основно с въжделенията за църковна независимост и просвещение.

През XVIII век, по време на борбите за църковна независимост, делото на Кирил и Методий се превръща в стимул за борба за независима Българска църква и против гръцката Вселенска патриаршия. То става символ на борбите за независимост, като малко по-късно празникът започва да се отбелязва от всички и се превръща в общонароден празник.

След Освобождението, през 1892 г., Стоян Михайловски пише текста на популярния у нас химн на Св. Св. Кирил и Методий - "Върви, народе възродени". Само осем години по-късно, през май 1900 г. Панайот Пипков създава и музиката към него.

Кирил и Методий са обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква чества тяхната памет на 11 май, докато на 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост.

Празникът е уникален, тъй като никъде по света няма държава, която да чества своята писменост, своята просвета и културата. 24 май е празник на нашата идентичност, празник, свързан с постиженията на българския народ в духовен план и в плана на науката и културата.

Всяка година Денят на славянската писменост със стотици училищни шествия по улиците на българските градове се отбелязва значимостта на историческото дело на двамата братя, довело до духовното пробуждане, оцеляването и утвърждаването на българската нация през вековете.