Енергийната главоблъсканица България и Гърция

С оглед на "особената уязвимост" на Централна и Югоизточна Европа, Европейската комисията предвижда нови формати за сътрудничество, за да помогне за решаването на много от проблемите, които има  в региона. Един от трудните казуси са България и Гърция. Те се справят трудно с прилагането на законодателството на ЕС за енергетиката и имат трудности при интегрирането в европейския енергиен пазар. Тези две страни са илюстрация за трудностите при изграждането на Европейския енергиен съюз, пише EurActiv.

България и Гърция се различават, доколкото първата е била член на бившия комунистически икономически блок СИВ, а втората е била член на ЕС, макар и без териториална връзка с останалата част от общността. Но те споделят византийските практики, които помагат да поддържат живи енергийните си монополисти и да се противопоставят на правилата за либерализация на енергийния пазар в ЕС.

И двете страни са в трудна икономическа ситуация и се налага да се справят с проблема с енергийната бедност, тъй като голяма част от населението им не разполага с досаттъчно средства за ефективно отопление през зимата.

Важна разлика е, че България е все по-готови да играе по правилата на ЕС, а правителството на Сириза в Гърция е непредсказуемо.

Що се отнася до газовия пазар, Европейската комисия подчерта факта, (и това е доказано по време на газовите кризи от 2006 и  2009 г.), че в Гърция и България природният газ се доставя основно от Русия. Така в случаи на прекъсване на доставките те са първите засегнати. Затова е изключително голяма необходимостта от диверсификация в региона, голямо предизвикатество е и липсата газови връзки на север-юг.

Важно е да се подчертае, че съществуващата основна транспортна линия, която транспортира газ от Русия през Украйна, Молдова и Румъния към България, Гърция и Турция, не се експлоатира в съответствие със законодателството на ЕС - без достъп на трети страни, без отделяне на доставките от транзита, без възможност за обратно движение на газовите потоци.

Русия пренасочи политически мотивирания газопровод  "Южен поток" от България към Турция и Гърция. "Южен поток" беше заменен с "Турски поток" - тръбопровод от Русия до Турция, през приятелски страни като Гърция, Македония, Сърбия и Унгария до Европа.

Фирми за доставка на електрическа енергия в региона често действат като монополисти, и регулаторните органи не успяват да имат независима роля. В Гърция държавното дружество Public Power Corporation  разпределя близо до 100% от електроенергията на страната. В България три дружества за комунални услуги (CEZ, E.ON и Energo Pro) са разделили страната и имат монопол на съответните им територии.

И в двете страни енергийни регулатори обслужват правителствата и корпоративни интереси, а не интересите на потребителите.

Бившият посланик на САЩ Матю Брайза, сега директор на Международния център за отбранителни изследвания, предупреди Гърция срещу връщането на вътрешния пазар на газ към монополен режим за сметка на гръцките потребители.

"Чух, че министърът на енергетиката  подчертава необходимостта от многопосочни енергийната политика и призовава големите сили да не се възползват от малките. Ние нямаме възражения по това. Най-лошото, което може да направи Гърция, е да се върне назад към монопола при газовите доставки, който е причината страната да плаща за природен газ по-скъпо, отколкото навсякъде другаде в Европа ", коментира Матю Брайза. Той се позовава на данни на Евростат, според които гръцките потребители плащат 35% повече за природен газ, отколкото в по-западните страни от ЕС.

Гръцкият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис заяви през март миналата година, че Атина не е готов да следва енергийна стратегия на ЕС:  "Ние не поставяме под въпрос декларираните цели на енергийната съюз, но се съмняваме дали предложените средства могат да постигнат успех или, напротив, ще доведат до засилване на неравенството и до болезнени икономически и социални усложнения", заяви Лафазанис.

"Гърция няма да стане пешка в опитите да се наложи избор на определени тръбопроводи в името на предполагаемо разнообразието на енергийните доставки на ЕС," каза още Лафазанис. Министърът също така намекна, че Атина е отворена за сътрудничество с други държави извън ЕС.

След като уточни, че Гърция не е "сателит" на всеки с голяма власт, Лафазанис каза, че страната  преследва "многоизмерни  отношения в енергийната област с всички държави от нашия регион и в Европа", като посочи "по-широкото географско определение на последните".

Славчо Нейков, експерт по енергийна политика и бивш директор на Секретариата на Енергийната общност, каза за EurActiv, че българската енергетика страда от два основни проблема.

Първият от тях е свързан с липсата на актуализирани стратегически енергийни приоритети. Настоящото правителство прие отлична програма, свързана с енергийния сектор, каза той, добавяйки: "Това не е ангажимент  само на правителството - парламентът и енергийният регулатор  също трябва да дадат своя принос. Обикновено изготвянето на нова енергийна стратегия отнема време. В българския случай ще бъде по-лесно компетентните институции да търсят консенсус по няколко основни приоритета", каза Славчо Нейков. Според експерта тези приоритети са процесът на либерализация на енергийния пазар, развитието на ядрения сектор, стъпките към подобряване на енергийната ефективност и актуализирането на нормативната уредба са ключови.

"Вторият основен проблем е свързан със социалното измерение на развитието на енергийния сектор. През последните години политиците говорят за пазарните принципи на развитие на енергийния сектор, но де факто на него все още се гледа като на сердство за решаване на социалните проблеми. За съжаление, енергийната бедност е огромен национален проблем с различни измерения, но тя трябва да се разглежда отделно от развитието на енергийния сектор, смята Нейков.

"Оптимистичният част на настоящото енергийно уравнение е, че това правителство напълно промени подхода си към отрасъла - в него има  много по-голяма прозрачност, много повече и много по-добра комуникация с частния бизнес и много по-силна готовност за реформи. Освен това, то постави България отново на европейската енергийна карта с активна позиция по отношение на енергийните развитие на регионално и европейско значение. Регулаторът също претърпя съществени промени в последния месец - за първи път от своето съществуване комисарите са назначени от парламента, като по този начин се увеличава  независимостта на регулаторната комисия. Парламентът обаче трябва да направи съществени промени - на първо място при приемането на закони и на второ място - да стои далеч от политически мотивирани интервенции в работата на регулатора. За съжаление, до този момент е имало пропуски в работата и в двете посоки. "