Ето колко пари получиха партиите и коалициите за вота на 14 ноември

Какви и колко приходи са отчели партиите пред Сметната палата от парламентарните избори през ноември 2021 година? Отговор на важния въпрос даде Институтът за развитие на публичната среда. Общата сума на 20-те партии и 7-те коалиции е 7 904 218 лв. Тези, които нямат право на държавна субсидия, получават медиен пакет в размер до 40 хил. лева. Ако в коалиция участва партия със субсидия, медийният пакет се намалява пропорционално. Предназначението им е да използват за медийно отразяване на платформите на политическите субекти.

На несъответствия при попълването на отчетите са се натъкнали от ИРПС. Грешки има при попълването на графи, в някои случаи липсва категоризация на приходи/разходи и др.

20-те явили се самостоятелно партии са разполагали с 1 754 727 лв., от които 917 444 лева собствени средства, 625 047 лева медийни пакети, 176 436 лева средства на кандидатите (парични и непарични). Даренията са в размер на 35 800 лв.

Партиите с най-големи приходи в кампанията за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г.

ДПС - 407 074 лв. собствени средства

Има такъв народ - 339 484 лв. собствени средства плюс 10 000 средства на кандидатите

ВМРО-БНД - 41 150 лв. собствени средства, 35 800 лева дарения, 141 807 лв. средства на кандидатите, 39 163 лв. от медийни пакети

Възраждане - 94 512 лева собствени средства, 12 480 лв. средства на кандидатите

Воля - 32 100 лв. собствени средства

Прави впечатление, че медийните пакети представляват 35% от всички постъпления. "Тази особеност при приходите на партиите се дължи на факта, че голяма част от тях нямаха право на държавна субсидия и се възползваха от възможността за медийно отразяване за сметка на пакетите. Това е и причината, поради която държавната субсидия, която в предходни кампании беше основен източник на финансиране, остава на второ място с 33% или 582 409 лв.", обясняват авторите. За "Възраждане" приходите от държавна субсидия възлизат на 88% или 94 512 лв. Голяма част от и приходите на ДПС са държавни – 68% или 276 485 лв.

За втори път след вота през април приходите на ДПС не са формирани само от държавна субсидия. В кампанията от ноември те са използвали и "Други приходи”. От подадения пред Сметната палата отчет не става ясно какви са точно те. Може да става въпрос за дарения, но не конкретно за предизборната кампания. На сайта на ДПС няма публичен регистър на дарителите.

Приходите на 7-те коалиции са общо 6 149 491 лв. Традиционно основен дял заемат собствените средства на коалициите – 3 456 423 лв. или 56%. Публикуваните данни обаче не дават информация за вида на тези средства – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми.

Най-много са приходите на "Демократична България" – 1 870 696 лв.

"Продължаваме промяната" е с 1 829 838 лв. Макар и без официално регистрирана партия на Кирил Петков и Асен Василев, коалицията с тяхно участие "Продължаваме промяната" е първа по дарения - 1 323 504 лв. Техните кандидати са били и най-щедрите. Финансирали са кампанията с 506 334 лв.

ГЕРБ-СДС са декларирали 1 164 423 лв., собствени средства. Впечатление прави разпределението им. Според данните в Сметната палата основната част от сумата е за сметка на партия ГЕРБ – 1 132 518 лв., а около половината от тях - 519 130 лв. - са от "непарични средства”. Не се разбира какъв е техният характер и дали това са дарения, привлечени преди предизборната кампания. В парламентарните кампании до 2017 г. ГЕРБ се явяваше като самостоятелен участник и приходите им се формираха изцяло от държавна субсидия (тя е 2 315 933 лв. за парламентарните избори през 2017 г.).

"БСП за България" декларират 430 139,57 лева собствени средства, 63 360 лева дарения и 158 459,99 лева средства на кандидатите.

"Изправи се, БГ! Ние идваме!" отчитат 222 696,33 лева собствени средства, 101 271,2 лева дарения, 78 142,08 лева средства на кандидатите и 15 102 лв. медийни пакети.

Основните източници на приходи са медийните пакети и собствените средства на коалициите (зад които можем да очакваме, че стои в най-голяма степен държавната субсидия).

"Начинът, по който се публикуват приходите, не позволява да бъде оценен делът на държавната субсидия във фондонабирането за предизборни кампании. Това е сериозен проблем по отношение на нейната отчетност - подчертават от Института за развитие на публичната среда. - Този дефицит се разпростира и извън провеждането на агитация за конкретни избори, защото отсъстват ясни законови стандарти за нейното разходване."

Получаването на субсидия в момента зависи единствено от изборния резултат. Партиите не са обвързани с конкретни функции, за да я разходват - например за обучения; за научноизследователска работа в сферата на държавното управление; за подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование и др. "Въпреки че разговори за субсидията са любими на редица политици, в публичния дебат липсват и не се обсъждат стандарти за нейното планиране. Говоренето по темата обичайно се ограничава единствено до популисткия спор за размера на държавната помощ", отбелязват от Института.