Защо българските села имат толкова странни имена

Имената на българските села често предизвикват учудване, любопитство, дори и смях. Понякога звучат странно, интересно, дори комично. Пътувайки из страната се натъкваме на населени места с такива имена, че никога не би ни дошло на ум откъде произхождат. Кой ги е нарекъл така? Кога и как са възникнали? Въпроси, на които трудно бихме си отговорили, но за учени и историци са плод на продължителни и задълбочени изследвания. Такъв изследовател е етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Пламен Ечков.

Той разказа за БТА за своите открития, свързани с наименованията на селата в района. Благоприятните природни условия за живот в Ловешко още в далечното минало - плодородни земи, гори, води, пасища за животните, привличат тук да се установят представители на най-старото население у нас още от дълбока древност - на Каменната ера, на Бронзовата и Желязната епохи.

Поради липса на писменост не можем да знаем имената на селищата по това време. Такава възможност се появява едва в Античността, разказва Ечков. Изворите, от които можем да черпим информация за възникването на дадено село и наименованието му, са много оскъдни, твърди той. Затова не са рядко случаите, в които възникват спорове. Например се спори се дали първото име на Ловеч е било Мелта - тракийско или Президиум - римско. Според изследванията на Пламен Ечков най-много имена на селища в Ловешко са възникнали през периода на Възраждането.

Те могат да се разделят на няколко вида. Произхождащи от природни дадености са селата Пещерна, Дълбок дол, Пресяка, наречени на водни източници са Бели Осъм, Черни Осъм, Черни Вит, Зла река, Български извор, Голям извор, Златна Панега. От животни са възникнали наименованията на селата Рибарица, Орляне, Врабево, Горен и Долен Бивол, Соколово, а на растения - Брестово, Голяма и Малка Брестница, Орешак, Лешница, Помашка Лешница, Сливек, Лесидрен, на занаяти - Терзийско, по-рано наричано Грънчар. Има и имена, произхождащи от известни личности. Например село Гложене носи името на киевския княз Георги Глож, който се е заселил тук през 13 век.

В Ловешко до 1878 г. има много селища с турско, татарско, черкезко, абхазко, българо-мюсюлманско население - Турски извор, Турски Острец, Аладанли, Татарето, Арапли, Коман, Омар Оба, Йоглав, Шахънкая. С Освобождението като своеобразна благодарност към руските освободители се именували три села - Александрово на цар Освободител Александър Втори, Скобелево - на генерал Скобелев и Казачево, припомня историята етнографът. Той допълва, че след 1944 г. пък редица села приемат имената на загинали антифашисти - Съево, Лазар Станево, Румянцево, Стефаново, Горан, Кърпачево, Чавдарци, Кирчево, Стояново.

Тогава и редица малки села придобиват нови наименования - Дъбрава, Прелом, Малиново, Славяни. След промените през 1989 г. на някои селища били възвърнати имената. Съево станало Старо село, Стояново - Радювене, Лазар Станево - Торос. В изворите, съхранявани в Регионалната библиотека и Регионалния исторически музей в Ловеч Ечков е открил няколко легенди, свързани с имената на селата в региона. Според намерените от него сведения село Деветаки означава девет аки или девет части, на които е било разделено. Другата версия е, че това представлява гърбица на камила от турски произход, тъй като е имало много баири и хълмове. Село Орешак носи това име поради ореховите дървета там.

Едно време, преди Освобождението, не е било познато слънчогледовото олио и богатите хора са готвили със зехтин или маслиново масло. Българите са обичали да готвят и с шарлаган - с орехово масло, връща се към миналото Пламен Ечков. През 13 и 14 век в Ловешко е имало две селища, които са били с павликянско население - Долно и Горно Павликене.

Друго село с нестандартно име в Ловешко е Баховица. Там била намерена статуя на бога на виното Бакхус. Имената на селата и градовете са се сменяли през вековете. Във всяко наименование обаче се съдържа част от историята на България, и в частност на Ловешкия край, отбелязва Пламен Ечков.