И българите зад граница ще могат да гласуват на референдумите

Парламентът прие предложените от ГЕРБ поправки в закона за референдумите / Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/, като отхвърли проектите за изменения на Реформаторския блок, АБВ и Атака.

Само ден след като президентът Росен Плевнелиев  обяви предложението си за местни избори и референдум 2 в 1 на 25 октомври, депутатите разгледаха в пленарна зала на първо четене промените в Закона за референдумите.

Одобрен е текстът за  провеждането на избори и референдум на една дата. Отпадна предложението задължителното провеждане на референдум  да става с 300 хиляди подписа, а не както досега - с 500 хиляди. Така единствената промяна, която бе одобрена, е българите зад граница също да имат право да участват в референдумите.

Депутатите отхвърлиха и трите законопроекта, предложени от Волен Сидеров и група депутатите от Атака. В тях националистите искаха да се въведе ценз за владеене на български език, уседналост и задължително гласуване; промяна на необходимия брой необходим за внасяне на подписка в парламента и разширяване на темите, по които може да се извършва допитване.

При първото гласуване депутатите приеха предложението на АБВ, но след поискано прегласуване, то бе отхвърлено, защото гласовете "за" бяха под необходимия кворум. От партията на Първанов предложиха  намаляване на необходимия брой събирани подписи за организиране на референдум и намаляване на необходимия праг, за да се приеме решението на референдума за прието на 40 процента плюс един от гражданите с избирателни права.

Народното събрание не подкрепи и законопроекта на Петър Славов и група депутати от Реформаторския блок. Предложенията на Реформаторския блок също се отнасят за подписките и за прага за валидност на приетото при референдум решение.