Божидар Маринов от Смолян спечели миналогодишното национално състезание по информатика, което се проведе под егидата на Министерството на образованието. Въпреки това отличието му бе отнето и той бе дисквалифициран от национално състезание по информатика, защото се обучава вкъщи. На него му е забранено и да участва в бъдеще в олимпиади по предмета.
Неговата история предизвика бурна реакция в обществото.
Съдбата на Божидар накара и много от тесните специалисти в областта на информатиката да изразят своята вълна от недоволство.
Един от тези специалисти е Господин Бодуров. Той от 10 години се занимава с информатика. От 9-и клас се явява и е печелил награди от състезания по предмета, а по-късно участва и в създаването на самите надпревари и е тяхно жури.
Някои от по-важните проекти, в които участва като лектор, организатор или жури, са Национална студентска олимпиада по информатика и много други. Той е бил преподавател в Софийския университет "Св. св. Климент Охридски" и е участвал в различни инициативи под егидата на МОН.
Предлагаме ви да видите какво сподели с iNews Бодуров за информатиката, състезанията и регламентите.
Какво представлява едно състезание/олимпиада по информатика? Как се създават въпросите/задачите?
– Ученическите състезания по информатика представляват група от младежи, които имат общи интереси (решаването на задачи на компютър) и се събират да решат кой е по-добър в тях. Поне за мен бяха такива преди повече от 5 години. Тогава създадох и едни от най-добрите си приятелства. Иначе, за да може да се организира състезание, човек има нужда от състезатели, компютри, човек или автоматична система да оценява задачите с точки и да разбира място и задачи.
Преди години даже правихме тренировъчни състезания от къщите си, като сами избирахме задачите. Като заговорихме за задачите, за националните състезания, те се създават от комисия и са в няколко групи по сложност. Повече информация можете да намерите на http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/olympiad/regulations/2013-14_regl_informatika.pdf.
В повечето случаи член от комисията е срещнал интересен проблем в работата си или в разработките си и след като е измислил решението му, е решил да го предложи като задача за състезание. Тази задача минава няколко кръга на проверка от останалите участници в комисията, докато бъде одобрена. След което се съставя списък от задачи по теми и от тях се избира за конкретното състезание.
В процеса на създаване на дадена задача взема ли се предвид дали решаващите ги са ученици в училище, вземат частни уроци, или се обучават вкъщи?
– Не, темите, с които се създават задачите, са предварително одобрени от МОН, с участието на същата комисия, която дава задачите. Общо взето, са съобразени с изискванията на международните състезания по информатика – http://en.wikipedia.org/wiki/International_Olympiad_in_Informatics
Има ли разлика в уменията на деца, учещи в училище, вземащи частни уроци и обучаващи се вкъщи?
– Според мен всичко е до това колко упорит е човек и колко желание и сили иска да вложи в състезанията. В повечето случаи училището играе спомагателна и мотивираща роля, поне при мен беше така.
Какво е мнението Ви за отнета награда и дисквалификация от национално състезание на дете, обучавано вкъщи?
– Мнението ми е, че след като момчето може, значи трябва да се състезава. В крайна сметка регламентът на състезанията може да бъде променен. Като цяло количеството на състезатели в България не е чак толкова голямо, че да има нужда от допълнително ограничение.
Как може да се промени регламентът за участие така, че да може всички деца да бъдат допуснати до участие?
– В сегашния си вид регламентът наистина не разрешава участието на деца, които се обучават вкъщи, защото в него присъстват думите "клас" и "ученик". Ако групите бъдат разпределени не по "клас", а примерно до 14-годишна възраст, а думата "ученик" бъде заменена с "младеж /девойка", то тогава единствените проблеми остават правилата за международната олимпиада по информатика и тези за прием на лауреатите. В текущия момент той може да бъде решен, като просто се каже, че деца, които не са в редовна форма на обучение за средното образование, не могат да участват в националния отбор или да им бъде присъдена оценка за български ВУЗ. Тази мярка може да е в сила до прокарването на закон, който да решава текущата ситуация.
Каква е практиката в чужбина? Кой се допуска и кой – не, до състезания и олимпиади по информатика?
– Принципно рестрикциите на Международната олимпиада по Информатика са доста свободни и не изключват деца, обучаващи се у дома си. Освен това има огромен брой онлайн състезания, където всеки може да се пробва в решаването на такива алгоритмични проблеми. В повечето от тях няма рестрикции за ученици, а много рядко са и за възраст. Ограничаващите по възраст често просто казват, че хора над определен брой години няма да участват в официалното класиране. Реално погледнато, състезанията по информатика са с доста лимитиран характер и заради това ограниченията им са толкова свободни.