Йотова: Само с ясни критерии и без двойни стандарти ще има върховенство на законите навсякъде в ЕС

За да бъде успешен предлаганият общоевропейски механизъм за върховенство на закона, трябва да има обективност на критериите и да се елиминира възможността за двойни стандарти. Тази позиция изрази вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в Европейския парламент в Брюксел конференция "12 години Механизъм за сътрудничество и проверка в България: Равносметка". Форумът бе организиран от евродепутата Емил Радев, който е заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Като член на Европейския парламент Илияна Йотова, която бе заместник-председател на тази комисия, през 2016 г. организира първия форум по темата.

По думите на вицепрезидента необходимостта от общ преглед за проблемите с върховенството на закона стана задължително, особено през последните години. Илияна Йотова припомни, че през 2013 г. общоевропейски доклад за нивата на корупцията е показал, че проблеми има във всички страни. Намерението такъв доклад да се изготвя на две години обаче не се осъществи. Вместо ЕК да излезе с пакет от законодателни инициативи, представи План за действие за укрепване на върховенството на закона.

Вицепрезидентът е категорична, че отпадането на мониторинга върху България не бива да се обвързва с приемането на предложения от ЕК общоевропейски механизъм за върховенството на закона. "Затрудненията, които среща още при първото обсъждане, могат да изтеглят решението за България напред във времето. Това би довело до ново обезкуражаване, тъй като наблюдаваните критерии са изпълнени, но отново ставаме зависими от нови решения", изтъкна Илияна Йотова. На 22 октомври т. г. ЕК направи препоръка Механизмът за сътрудничество и проверка да бъде прекратен спрямо България. Предстоят становищата на Европейския парламент и Съвета.

В изказването си вицепрезидентът припомни, че въвеждането на Механизма за сътрудничество и проверка с приемането на България в ЕС през 2007 г. е абсолютен прецедент и по същество означава "пълноправно членство" "под условие". Такъв механизъм не бе въведен за Хърватия, която е последната приета държава членка.

Илияна Йотова подчерта безспорната роля на мониторинга над България, но посочи основните му дефекти. Сред тях са липсата на достатъчно конкретика на критериите, по които се оценява напредъкът, като и на вида на изискваните реформи; прибавянето на нови и нови условия към заложените шест индикативни показателя. Вицепрезидентът заяви, че въпреки парламентарните питания към Европейската комисия, включително и три от страна на Илияна Йотова, институцията не е давала конкретни отговори, освен дежурния: Не може да се говори за отпадането на нито един от тези показатели, докато не отпаднат всички. "Мониторингът остана затворен в институционалното пространство между София и Брюксел и непонятен за мнозинството български граждани. Дори медийният интерес към темата заглъхваше през годините", подчерта вицепрезидентът.

Илияна Йотова заяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка се е превърнал в политически инструмент. "Политиците говореха много повече от експертите. Политизирането на този инструмент създаде допълнителни съмнения в неговата обективност и реално желание за сътрудничество", изтъкна вицепрезидентът Йотова.

Според вицепрезидента оценките за България са се превърнали в аргумент за проява на двоен стандарт. "Най-драстичният пример е членството ни в Шенген, където трябваше да бъдем приети още през 2011 г. Освен техническите критерии се включиха политически, на основата на заключенията на ЕК, въпреки че самата комисия  нееднократно е подчертавала, че "механизмът не трябва да се обвързва с други области на правото на ЕС" като еврофондовете и Шенген", отбеляза Илияна Йотова. Тезите на вицепрезидента бяха в центъра на последвалата дискусия, в която се включиха евродепутати, еврокомисари, експерти, както и висши представители на българската съдебна власт.