Какви са спешните задачи пред 50-ото Народно събрание?

Шенген, еврозоната, повишаване на доходите и подобряване на живота на хората - тези думи чувахме под формата на обещания от редица партии. Сега е времето да действат и да превърнат обещанията в реалност. Какво задължително трябва да свърши 50-ият парламент - попитахме икономист, синдикалист и юрист.

Обещания и увещания - чувахме ги през цялата кампания. До колко убедителни бяха - 34 процента гласуваха за новите 240. А задачите за изпълнение от новия парламент: някои - отлежали, други - нови. И докато политиците се опитват да поставят на една плоскост своя и дневния ред на хората - законодателната дейност започва, отбелязва БНТ.

Любослав Костов - главен икономист в КНСБ: "Първата задача на новия парламент е доходите. Втората задача е също доходите. Третата е пак доходите."

Партиите ухажваха и синдикатите преди изборите и обещаваха.

Любослав Костов - главен икономист в КНСБ: "Ние сме си записали какво са обещали и ще си търсим нещата. Аз се надявам сега като се направи новата власт: дай Боже, да имат програма за управление и вътре да пише: първа точка - политика по доходите, ама такава политика, която да е хоризонтална, която да отчита приноса на всеки един работещ в обществения сектор, съобразно атестациите, за да може ръста на заплатите в обществения сектор да върви така както върви ръста на заплатите в частния, тъй като частния сектор вдига 10-12 % заплатите. Държавния, заради тази политическа криза и многото избори в последно време някак си изостана от тази работа и това е нашето основно искане: първо - компенсираме инфлацията, второ наваксваме спрямо частния сектор, което означава за догодина поне 10-12 % ръст на доходите на всички работещи."

В числа - допълнителен разход от бюджета около милиард и 800 милиона за повишаването на доходите с 10 на сто.

Любослав Костов - главен икономист в КНСБ: "Аз не съм съгласен да се дават пари на хората само като излизат на протести. Трябва да им се вдигат заплатите съобразно пазара, това - какво диктува икономиката, какво се случва в частния сектор и как се движат инфлационните процеси, тъй като: да, инфлацията намаля, но последните две години и половина комулативната инфлация е 35 %, така че ако вашите доходи не са нараснали поне с 35 %, то вие днес можете да си купите по-малко отколкото преди две години, макар номинално да получавате повече левчета."

А кога ще заменим левчетата с евро? В програмите на основни политически играчи е влизането ни в еврозоната. И не, инфлацията няма да ни спре, икономистите виждат други по-дълбоки причини - политически.

Адриан Николов - Институт за пазарна икономика: "Дали ще влезем в еврозоната 2025г. това се отдалечава с всеки един възможен момент. Тук основната вина не е покриването на критериите от Маастрихт. През октомври-ноември, малко по-консервативно декември месец България ще покрива този критерий за средномесечната инфлация последната година. Но най-вероятно ако нямаме стабилно правителство с много ясно изразен евроатлантически уклон, нашите европейски партньори ще бъдат така с доста сериозни резерви от това да приемат страна в нестабилна политическа ситуация в изборна спирала в еврозоната."

Новият парламент трябва да приеме и бюджета за 2025 г.

Адриан Николов - Институт за пазарна икономика: "Ние свикнахме да се пишат бюджети в един такъв кризисен режим. За съжаление предишните няколко Парламента демонстрираха, че държавата не се разпада, когато бюджета не бъде приет през ноември. Но това е опасна практика, тъй като това ще означава, че ако не се напише навреме закона за бюджета, ще трябва да оперираме с този от 2024г. , предвид че се намираме в друга реалност - с доста по-ниска инфлация, с по-висок БВП и в този смисъл изготвянето ан нова макрорамка, преизчисляването на приходите и правенето на новата бюджетна политика е доста важно."

Планът за възстановяване също чака промени в закони от новия парламент, за да получим последните траншове.

Адриан Николов - Институт за пазарна икономика: "Той беше предназначен да ни спаси от последствията от ковид-пандемията. Очевидно ние ще взимаме голяма част от парите по него през 2025 г., когато всички такива последствия са напълно преодолени и изчезнали."

Какви обаче ще са последствията от измененията в Конституцията и какво би променило решението на Конституционния съд?

Ивайло Дерменджиев - председател на Висшия адвокатски съвет: "Ако се приеме най-обща концепция, че конституционните промени е би трябвало да бъдат извършени от Велико народно събрание, тогава нещата са сравнително поправими, защото ще се върне старият текст от закона, който е работил към един момент и би трябвало ад работи и занапред. Но ако се влезе в другата хипотеза, тогава действително ще има норми, които просто ще липсват." - Другата хипотеза е за противоконституционност? - Да. А може и нищо от това да не се случи. Може промените на Конституцията да останат в сила."

Съдебната реформа - започвана и недовършвана от няколко парламента, сега пак е на дневен ред.

Ивайло Дерменджиев - председател на Висшия адвокатски съвет: "Винаги сме в реформа. Реформираме съда, реформираме прокуратурата, реформираме администрацията на съда."

От Висшия адвокатския съвет казват, че възможността, на обществеността и адвокатурата да участват в номинирането на членове за Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет, не е достатъчна. Настояват да имат право и на квота. И очертават проблемите:

"Проблемът на съдебната система е прекаленото ѝ политизиране. Това, че политиците изземват от професионалната част и професионалната гилдия част от правораздаването и администрацията на правораздаването пречи на правосъдието. Политическата действителност е доста динамична. Появяват се нови политически субекти, старите изчезват или намаляват влиянието си. Представете си излъчване на един орган, който е с дългосрочен хоризонт на действие, който е излъчен от едни политически сили, които вече не са там след една или след две години."

А оценката за свършеното от парламента идва след една или две или много повече години.