Какво се прави на Антоновден за късмет?

Антоновден е поредният зимен църковен и народен празник, свързан с надеждата на хората за здраве и късмет. Ритуалите, обичаите, поверията, обредната трапеза на Антоновден са посветени на вярата на старите българи, че могат да омилостивят болестите и те да не почукат на вратите им.

 

Какво празнуваме на Антоновден?

Антоновден е денят на кончината на св. Антоний Велики, в който почитаме паметта на светеца, основател на монашеството, дарен от Бога с благословията да лекува и изцерява, покровител на ковачите и ножарите.

Антоновден според народните вярвания е денят, в който се събират всички болести и празникът с обредната трапеза трябва да ги омилостиви, за да не тръгнат по хората.

Антоновден е и личен празник – имен ден за почти 100 000 българи, носещи името на светеца или производни на него.

Най-голямо значение е имало отбелязването на Антоновден като празник, държащ болестите далеч, което било от особено важно значение в онези години, в които чумата отнемала синовете и дъщерите на България , покосявала наред, без да щади децата. С вяра и надежда чумата да подмине дома им домакините извършвали редица ритуали за здраве и късмет. Какво се прави на Антоновден за късмет, за да стоят болестите далеч?

Какво се прави на Антоновден за късмет?

Наричат Антоновден Лелин ден на другото име на чумата – страшната болест, която дедите ни дори се страхували да назоват. За да я омилостивят, да не влезне тя в домовете им и да ги опустоши, да имат късмета да предпазят себе си и най-свидното – децата си, бабите ни приготвяли содена питка, намазана с мед, която раздавали на съседите, а една оставяли и на тавана – за Лелята, да стои там, да не се изкушава да влиза в дома. 

Традицията да се приготвя содена питка е съхранена и до днес и тя е сред основните ритуални ястия за обредната трапеза на Антоновден, а в някои краища от страната Антоновден заедно с празника в чест на Свети Атанасий, който се отбелязва на следващия ден, се наричат "Сладки и медени" именно заради сладкия обреден хляб – питата с мед или петмез.

За късмет и предпазване от болести на Антоновден в някои краища от страната варят леща в голямо гърне, което децата прескачат, за да стои лещенката, както народът нарича едрата шарка, далеч от тях. В други краища лещата пък била забранена на празничната трапеза, тъй като зърната ѝ наподобявали обрива от шарка. Там се раздавали содени питки с петмез, надупчени с вилица, за да бъде омилостивена шарката и да не дупчи с обривите си телата на децата.

По стара традиция жените не шият, не плетат, не вършат домакинска работа на Антоновден освен задължението им да изпълнят ритуалите и да подготвят празничната трапеза. Мързелуването е сред отговорите на въпроса какво се прави на Антоновден за късмет. За да не ги напуснат здравето и късмета, на Антоновден мързелували и мъжете – не се впрягал добитъкът, не се работела земята, въпреки че някои години слънцето напомняло упорито за пролетта и времето било подходящо.

На Антоновден жените не трябвало да се докосват дори до вълна, камо ли да работят с нея, за да не избяга късметът далеч от дома. Хората вярвали, че във вълната спи чумата, поради което не се доближавали до нея на празника.

Обредната трапеза за празника също се приготвяла за късмет. Народът казвал "За здраве", но в онези времена на болести и медицина и здравеопазване, които са били далеч от съвременните нива, да си здрав и здраво да е семейството и децата, е било както въпрос на късмет, така и голям късмет. Така късметът означавал здраве и здравето – късмет и всички обичаи и традиции, които се спазвали за Антоновден, били за късмет, пише actualno.