Костадин Сирлещов: Съществуват проекти, които ще допринесат за по-доброто състояние на енергетиката

Костадин Сирлещов е партньор и оглавява отдел "Енергетика,строителство и проекти" в Си Ем Ес София, най-голямата международна адвокатска кантора в България. Той е експерт с дългогодишен юридически опит във всички области на енергетиката: конвенционална енергия, нефт и газ, ядрена енергетика, възобновяеми енергийни източници, обществени поръчки и финансиране на проекти.

Светкавичното лицензиране на второто газохранилище, за което няма да бъдат необходими никакви публични инвестиции и бързото увеличаване на мощността на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" с 200 МВт, което ще донесе ползи от над 4 милиарда евро през следващите 25 години, са най-важните стъпки, които новият състав на КЕВР и Правителството следва да направят в следващите седмици. Това каза за iNews Костадин Сирлещов, който е партньор и ръководител на електроенергийната практика на CMS Cameron McKenna в Централна и Източна Европа.

Г-н Сирлещов, според Вас научиха ли си урока политиците и управляващите от бедствието през последните седмици, когато стотици селища останаха без ток заради скъсани електропроводи? И какво очаквате да бъде направено, за да бъдат стимулирани инвестициите в преносната и в разпределителната мрежа?

Важен ефект от бедствието от последните дни е възможността да се обърне някакво внимание на въпроса, свързан с инвестициите в преносната и в разпределителната мрежа. Ако съществува известна вина от страна на политиците, това е, че в основополагащите документи в енергийни сектор липсва достатъчно внимание към конкретните въпроси, свързани с инвестициите в тази инфраструктура, а от друга страна регулаторно не са създадени достатъчно условия за инвестиция в мрежата от страна на собствениците. Основните приоритети в Енергийната стратегия на страната до 2020 г. могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране на сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите.

Инвестициите в електрическата мрежа в страната подпомагат и петте основни цели с особен акцент върху сигурността на доставките, енергийната ефективност и защита на интересите на потребителите. През последните месеци се наблюдава оправдано фокусиране върху абсолютно приоритетните въпроси на електроенергийни отрасъл, свързани със стабилизирането на финансовото състояние на Националната електрическа компания. Надявам се поне в средносрочен план да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в мрежата, особено свързаните с намаляването на загубите.

В тази връзка бих искал да подчертая, че подобни бедствия би следвало да ни карат да се замисляме и какви са фундаменталните причини за това – овладяването на промените на климата не случайно са в основата на европейската и българската енергийна политика. Инвестициите в зелена енергия се правят не самоцелно и въпреки моментните ни национални страдания трябва да не губим от поглед основополагащите причини, които водят до определени политика в сектора.

Струва ми се важно да се подчертае освен това, че вероятно най-голямата инвестиция в мрежите през последните години беше индиректен резултат от инвестициите в зелена енергия, защото всички производители изградиха присъединителни съоръжения, подстанции и подобрения в съществуващите подстанции, които бяха прехвърлени на собствениците на мрежата като част от цената за присъединяване и на практика бяха подарени от страна на инвеститорите. Фокусирани върху негативния резултат за крайните цени на електроенергията тези ползи се подминават, а предполагам, че не са и анализирани детайлно, за да се оцени размерът на ползите.

В този смисъл как ще коментирате приетите наскоро промени в Закона за енергетиката – това, че на фирмите им се пречи да инвестират в мрежата, е напълно извън полезрението на законодателите. Какво трябва да се промени?

Доколкото разбирам, промените в Закона за енергетиката, които влезнаха в сила през настоящия месец, са първа част от реформата на електроенергийния сектор. Очакванията са, че в рамките на май-юни ще бъде предложен нов законодателен пакет, свързан с либерализацията на пазара и не е изключено в него да бъде обърнато внимание на инвестициите в мрежата. От друга страна, инвестициите в мрежата не са само законодателен въпрос; регулаторният орган и сега може да направи възможно увеличаването на инвестициите в мрежата и признаването на тези инвестиции в полза на собствениците на мрежите. Това не се случва, защото се търсят възможности за оптимизиране на разходите на тези дружества, а от страна на държавните НЕК, а след това и ЕСО, има известно съобразяване с позицията на изпълнителната власт за намаляване на разходите.

Използвам въпроса ви, свързан с измененията на Закона за енергетиката, за да направя анализ и на някои промени, които убягнаха от вниманието на широката общественост, но имат потенциала да постигнат огромни положителни, но и отрицателни резултати за обществото и енергийния сектор. Навременното приемане като част от този законодателен пакет на промените, свързани с новата директива за обществените поръчки, ще позволи дейностите по търсене на нефт и газ в България да бъдат оптимизирани при намаляване на рисковете, свързани с обжалването на процедурите от страна на участниците и по този начин се намаляват рисковете от забавяне на евентуалния добив. От друга страна, прекратяването на стимулирането на практически всички инвестиции във възобновяема енергия без предоставянето на преходен период, който според мен следваше да съвпадне с началото на следващия регулаторен период, създава предпоставки за основателни искове срещу държавата.

Ще  имаме ли по-независим енергиен регулатор в лицето на КЕВР? Изборът на членовете на комисията от парламента е крачка напред, но остава нерешен въпросът за финансирането, както и за административния капацитет, за конкурсното начало, каквото пак няма – все въпроси, които са поставяни неведнъж и от ЕК, и от Световната банка.

Ако ми позволите да започна от края на въпроса. Наистина, много голяма част от препоръките на Европейската комисия и на Световна банка, които бяха изготвени по искане на първото служебно правителство, назначено от Президента Плевнелиев, продължават да бъдат актуални. Особено анализът на Световната банка е много задълбочен и заслужава да се използва като референция от страна на решаващите фактори в страната.

В анализа ясно се подчертава, че в ДКЕВР липсва административен капацитет и критична маса като брой експерти, които да се справят с увеличаващите се предизвикателства пред сектора. Бюджетът на ДКЕВР е изключително нисък, а това е основен фактор, който допринася за независимостта на институцията.
Веднага след констатацията, че "Регулаторната независимост е недостатъчна", Световната банка през 2013 подчертава, че за 6 месеца са налице две смени на председателя на ДКЕВР. Мандатността е основен принцип, който е в основата на независимостта. Публична тайна е, че част от най-добрите експерти в страната са отказвали многократно назначения в ДКЕВР и това е повече от разбираемо. Част от тези, които приеха подобно назначение, бяха превърнати в олицетворение на проблемите, а това в голяма степен не беше справедливо.

Разрешения на проблемите в сектора не може да има изведнъж, но високата скорост в правилната посока е особено важно да бъда постигната.

А колкото до въпроса ви дали ще имаме по-независим, а надяваме се – и още по-компетентен, състав на регулатора, моят отговор е, че не знам. Надявам се, обаче, професионализмът и ясната визия за проблемите на сектора да бъдат водещи при назначаването на новия състав на КЕВР. Считам, че светкавичното лицензиране на второто газохранилище, за което няма да бъдат необходими никакви публични инвестиции и бързото увеличаване на мощността на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" с 200 МВт, което ще донесе ползи от над 4 милиарда евро през следващите 25 години, са най-важните стъпки, които новият състав на КЕВР и Правителството следва да направят в следващите седмици.

И в момента сме свидетели, как депутати оказват натиск за отнемане на лицензии на енергийни дружества, както и за потискане на цените на електроенергията? Има ли начин да се спре това?

С интерес прочетох коалиционното споразумение, програмната декларация и правителствената програма на настоящата коалиция и на Правителството. Изключително приятно е да се види, че фундаментален принцип като "върховенството на закона" е изнесен пред скоби и се подчертава толкова много пъти. Много е писано за това както означава този принцип, но в контекста на нашия разговор, е важно да се подчертае, че върховенството на закона означава, че компетентни органи следва да взимат законосъобразни решения, навреме и в полза на обществото. Върховенството на закона също така изисква при вземането на определени управленски или регулаторни решения да се търси правното познание, сравнително-правния опит, въздействието на законодателството да се анализира и т.н.

Малко известен е фактът, че през 2011 г. Енел продаде "Марица Изток" 3 за 230 милиона евро. Още по-рядко се посочва, че съакционер в дружеството е НЕК. През 2010 г. оборотът на "Марица Изток" 3 е 210 милиона евро, а печалбата – 69 милиона евро. Ако някой беше направил елементарно усилие да извърши необходимите анализи, по абсолютно правомерен начин в съответствие с принципа на върховенството на закона днес загубите на НЕК нямаше да бъдат на тези нива.

Не е комплимент за нас да виждаме, че дори г-н Орбан направи доста подобни действия, а нашата политическа класа се задоволява в истеризиране на въпросите на енергетиката, а когато няма камери и микрофони неловко признава, че държавата надали ще е по-добър стопанин и затова няма нужда активно да действа в посока например на правомерно придобиване на електроразпределителните дружества. Доста иронично е, че тези, които неправомерно работеха за потискане на цената на електроенергията, бяха наказани именно от хората, които уж бяха защитавани с тази мярка.

С това съвсем не искам да кажа, че липсват основания за търсене на отговорност от дружества, които имат лицензии в енергийния сектор. В някои случаи може да се стигне и до отнемане на лицензии. Но, както се казва в популярната поговорка, нека това да не става на принципа "скъпи на триците, евтини на брашното". Няма смисъл да наемаме най-скъпите адвокатски кантори в света да защитават държавата по дела в енергетиката ни за милиарди, когато за взимането на инвестиционното решение или за отнемането на съответната лицензия е взето решение без необходимия анализ или при наличие на формален такъв. Колко пъти е потърсена гражданска отговорност на тези, които са мотивирали съответното управленско решение или да е усвоена застраховката им?

Краткият ми отговор е, че върховенството на закона следва да се превърне в ефективен принцип при вземането на решения и при налагането на санкции.

Интересно е, че никой не повдига въпроса за ефективността на държавните фирми, особено за НЕК. Ще помогнат ли приетите мерки за намаляване на дефицита в електрокомпанията или само допълнително ще влошат инвестиционната среда в страната?

Не съм напълно съгласен, че въпросът за ефективността на държавните фирми не е в центъра на вниманието; мисля, че няма човек в страната, който да не знае за прословутата дупка от 3.5 милиарда лева в НЕК. В НЕК през последните 15 години бяха взети множество ужасяващи, безотговорни и печално повтарящи се неправилни и незаконосъобразни решения по проекти, които още много дълги години ще бъдат олицетворение на симбиозата между неограничената власт и липсата на информираност.

Предприетите законодателни мерки, независимо че не са еднозначни, би следвало да допринесат за намаляване на част от дефицитите в НЕК. Най-ценното в подхода, който демонстрира законодателят, е умереността и отричането на разбирането, че чрез буквалното убиване на част от електроенергийния сектор /възобновяеми източници, електроразпределителни дружества/ следва да се търсят пътища за намаляването на дефицитите.

Разбира се, както споменах, в припряността за спешното влизане в сила на законодателните промени бяха засегнати доста права на инвеститорите, които очаквам да ескалират в инвестиционни спорове. Трудно бихме обяснили на инвеститор /това е реален случай/, който е започнал изграждането на 5 МВт централа на биомаса след одобряването на преференциална цена на 1.07.2014г. и е вложил 22 милиона евро на публична компания, изградил е съоръжението и преди влизането в сила на новия закон има Акт 15, че няма да получи абсолютно никакъв механизъм за подкрепа. България е страна по Договора за енергийната харта и подобен подход противоречи на чл. 10 от този документ.

Когато говорим, обаче, за ефективност на държавните фирми, е добре да съсредоточим вниманието си върху много малкото, но положителни успешни проекти и да видим как примерът от тях може да бъда мултиплициран. Увеличението на мощността на блоковете в АЕЦ "Козлодуй" по подобие на успешните проекти, реализирани в ТЕЦ "Марица Изток 2" биха били един добър пример. Продължаването на законосъобразната практика за провеждане на конкурси от страна на КЕВР както за нови енергийни мощности, така и за районирането на битовото газоснабдяване е друг подобен пример. Както и успешното осъществяване на първия значим проект за енергия от отпадъци, който е добре подготвен в Топлофикация София и следва най-добрите европейски модели по подобие на такива проекти в Полша, може да бъде финансиран с европейски средства и да бъде основата за подобряването на финансовото състояние на дружеството.