Ласло Андор: Държавите в ЕС няма защо да се страхуват да вдигат минималната заплата

В увеличението на минималната работна заплата няма нищо страшно и държавите членки на ЕС не трябва да се опасяват от подобна стъпка. Това заяви в интервю за в. "Труд" еврокомисарят по заетостта и социалната политика Ласло Андор. 

Той даде за пример Германия, където също имало страхове да скочи минималното заплащане, но въпреки това то ще стане 8,5 евро на час. Андор беше категоричен, че ЕК няма да се меси конкретно в политиката  на държавите в тази област. "Важно  е да има преговори между работниците и работодателите в различните страни. Трябва да се гледа не само към пазарната ситуация в миналото, но и към това, което се очаква да се случи в държави като Германия", коментира комисарят.

Андор каза, че няма наплив  в Еврокомисията от жалби от българи и румънци, работещи в страни, отворили трудовият си пазар за източноевропейците. В някои от тях като Великобритания стартира мощна антиимигрантска кампания. Еврокомисарят уточни, че най-често се оплакват наши студенти, учещи зад граница, като институцията в момента разглежда няколко такива случая , но работата по тях не е приключила. 

Андор добави, че ако в старите държави членки има дискриминация спрямо работещите там чужденци, тя не е насочена само към българи и румънци, а към всички пришълци. "Комисия разглежда всекидневно такива случаи и ако е необходимо, започва наказателни процедури." Бих казал, че сигналите, които получаваме от българи и румънци, като пропорция не са по-големи, отколкото от други националности", каза още той. 

На въпрос защо основно вътрешните министри се занимават и коментират въпросите за миграцията, а не социалните той заяви, че страните разглеждат този проблем основно от гледна точка на заплахата за границите на техните държави. Ако се появят много просяци в  следствие на наплива на чужденци, тогава проблемът ще се третира именно като такъв за сигурността, стана ясно от думите му. 

Еврокомисарят призна, че е имало известна истерия в Англия и други стари страни членки след отварянето на трудовия пазар за старите страни членки.  "Във Великобритания тази несигурност идваше от това, че 10 г. по-рано там отидоха много повече поляци от очакваното. Въпреки че повечето българи и румънци, които работят зад граница, са на юг - в Испания и Италия - имаше страх, че изведнъж твърде много ще се преселят на север. Истина е, че сега повече хора се запътват натам, но няма такъв наплив, който да прави присъствието на българи и румънци непропорционално", заяви Андор.  Той е категоричен, че  имиграцията от двете стани помага ма  икономиката на държавите, в които отиват да работят нашенците и северните ни съседи. 

Той изрази мнение, че възходът на националистите във Великобритания и Франция в малка степен  е свързан с отварянето на трудовия пазар в началото на 2014 г. Според него ксенофобията там е насочена основно към гражданите от страни извън Общността.  Много от националистите са критични към еврото и начина, по който беше овладяна кризата в еврозоната. 

Андор заяви, че е твърдението, че кризата в ЕС е намалила на мобилността на Стария континент не е стереотип, който не е и верен. "Първоначално – през 2008 и 2009 г. тя наистина спадна. Хората спряха да ходят в Испания, миграцията намаля, след което отново започна да се повишава. Страни като Испания и Ирландия, които бяха свикнали да приемат мигранти, сега се превърнаха в износителки на такива", коментира еврокомисарят.