Лъжеш ли ме?

След последните разкрития, свързани със задкулисните сделки на властимащите, всички започнахме да се чувстваме като участници в реалити формата "Биг Брадър". Неизменно възникнаха въпроси доколко личните ни разговори и информацията, която предоставяме, са защитени.

Трафикът и сайтовете, които посещаваме на работното място, също се следят. Съвсем скоро детекторът на лъжата може да се превърне в част от офис оборудването – точно до принтера или кафе машината в стаята за почивка.

Все повече фирми използват полиграфа при наемането на нови служителите, проверяват лоялността на старите, а пред телевизионния екран видяхме как се разрешават семейни конфликти или се пробуждат нови такива с помощта на детектора. Затова напълно естествено възниква въпросът как бихме постъпили в подобна ситуация.

По своята същност полиграфското изследване е психологическо, завършващо с психофизиологичен тест. Психологическата част се състои от разговор със специалист, който само с няколко въпроса или начина, по който стоим на стола, би разбрал доста неща за нас. Доста, но не достатъчно. Проверяват се факти, знания, бекграунд. Формулират се и се коментират въпроси, които по-късно се задават на полиграфа.

Колкото до самия тест с детектора, той отчита дишането, сърдечната дейност и реакцията на кожата по време на психологическата беседа. На въпросите се отговаря само с "Да" и "Не". След като се пресметнат получените данни от физиологичните реакции по трите компонента, всеки отговор се отчита като истина или лъжа. Достоверността на детектора е между 90 и 93 на сто.

Дори и най-закоравелите престъпници и обучените агенти трудно биха могли да излъжат машината, единственият начин това да се случи е ако сами сте се убедили в истинността на твърденията и ги приемате като действително случили се, което граничи с налудничавост.

В самото тестиране няма нищо притеснително, разбира се, ако няма какво да крием. Но нямаме основание е да смятаме, че с уреда съзнанието ни е отворена книга и мислите ни са изписани на всяка страница.

Тревожността и фактът, че човек е под стрес, се вземат предвид по време на изследването, така че няма как да бъдем обвинени в нещо, което не сме направили. Изследването обаче няма процесуална стойност както у нас, така и по света, заради все пак малката вероятност за грешка, което не означава, че това не би имало последствия в службата.