Докато гледам препълнения си мейл с отложени или отменени събития и пътувания, си давам сметка за чувството на отчаяние в хората, които са загубили часове работа, за да направят някои от тези конференции, само за да видят, как те отиват в канала. Представям си тревогата, която много от моите приятели и познати с малки и средни бизнеси в България, Италия и навсякъде в Европа изпитват в момента: банкови кредити, ипотеки, заплати на техните служители, договори към доставчици, които не могат да бъдат изпълнени. Това написа в своя статия българският евродепутат Ева Майдел.
Ето какво съдържа още тя:
Разбирам и желанието на много хора, може би защото не искат да се предадат на паниката, да омаловажават ситуацията с коронавируса. Не искаш толкова лесно да се предадеш – себе си и всичко, което си направил, на заплаха, която изглежда не по-опасна от сезонен грип. Данните, а и ситуацията в Италия обаче показват, че сме изправени пред нещо малко по-тежко от сезонния грип. Не съм специалист и няма да влизам в детайли. Вярвам обаче на фактите: хората с вируса в Италия и Испания са се увеличили поне три пъти последната седмица, немислимо голям брой починали хора, един от които в България. Опасност, която не признава държавни и политически граници, както виждаме, не подминава известни, бедни или богати.
Много от страните вече взеха сериозни мерки. Италия, Дания са под блокада. Всичко това води до спиране на 80-90% от стопанската активност в страната и тотален блокаж на икономиката. Загубите тепърва ще се изчисляват. Затварянето само на няколко малки магазина означава загуби за собствениците им, за техните снабдители, като и за всички останали по веригата. За много от бизнесите една такава блокада означава спиране на бизнеса им от движение със 100 на 0 км/ч, само в рамките на няколко дни. Време, което не ти дава възможност нито да се подготвиш, нито да потърсиш спасителен изход.
Днес всички в Европа трябва да си зададем ясно въпроса – кое ще е по-опустошително?
Единият ни избор е да не вземем мерки сега. Водени само желанието да не се предаваме лесно, или от надеждата да запазим бизнеса си, не искаме крайности, без блокади и ограничения. За мен този избор е риск да докараме още по-голяма вълна на вируса, която би държала в плен икономиката и социалния ни живот за месеци напред и би съсипала здравето на основния капитал на Европа – хората й.
Другият ни избор е да приемем строги мерки, които да ограничат заразата. Спиране, блокиране, изолиране. С цената на ясни жертви за всички, които участват в обществото и икономическия живот. Но с една надежда – да запазим здравето си, да удържим здравната си система и най-вече да ограничим периода на действието на вируса. Успеем ли с такива мерки да обърнем тенденцията за разрастване на заразата, ще сме спасили магазините си, фирмите си, производствата си от фалит, макар и с цената на сериозни загуби.
Разбирам, че това не е лесен избор, но е избор, който обществото трябва да направи. И той трябва да се направи на базата на знание и съвети от компетентни хора.
Моят избор е за втория вариант. Останете си вкъщи. Спасете бизнеса си и хората си. Да останем с хладен ум!
Разбира се, едно решение за блокада обаче трябва да е съпроводено от ясни мерки за подкрепа на бизнеса в цяла Европа. Вече се дискутират в Италия, Германия, Франция и дори в България. Трябва да обмислим границите на такава помощ. Тя трябва да е много добре преценена и да цели, точно там, където има най-голяма нужда от нея. Възможни мерки са банков мораториум върху кредитите за определен период, отсрочка върху плащанията на осигуровки и данъци, директни плащания на доказани загуби. Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен вече заяви, че ЕС ще отпусне от бюджета си 25 млрд. евро. за справяне с кризата от коронавируса. Сега е много важно да се намерят точните инструменти за разпределение на тези средства. Аз и мои колеги от ЕП започваме разговори, за да предложим на ЕК механизъм, който да подпомага най-засегнатите от кризата малки и средни бизнеси, особено в по-слаби икономики, където съживяването ще бъде по-трудно.
Това е изпитание, което идва рядко, вероятно веднъж за всяко поколение. И всички ние трябва да сме достатъчно разумни, за да го преодолеем, като останем единни.