Героят от Балчик, което на два пъти спасява хора, дори не може да разбере какво толкова е направил и защо всички го възхваляват. Марио преди година и половина спаси дете, паднало от Белоградчишките скали, а преди два месеца извади от морето давещ се приятел.
"Какво толкова съм направил? Това просто е една обикновена случка.", казва 17-годишният Марио от Белоградчик. Момчето, което е изоставено в сиропиталище като малък, успява да запази скромността си. Той смята, че човек рано или късно ще бъде възнаграден за добрите дела, които е вършил.
Младежът, като всяко дете на неговите години има мечти. Миналото лято е изпуснал възможността да тренира футбол в една от най-големите детско-юношески школи в страната.
"Сега играя футбол само за удоволствие, а исках да стана футболист.”, не крие огорчението си той.
Марио успява да прояви и мъдрост, която е нетипична за дори за възрастните хора. Той е разбрал, че славата е преходна. Днес за него не се сеща никой, а миналата година по това време бе истинска звезда и за него и тримата му братя животът бе низ от чудеса. Тогава той дори бе номиниран за един от най-важните призове в страната. А именно инициативата "Достойните българи".
И тази година той отново продължава да показва смелостта и куража, които има. Когато приятелят на младежа Валентин паднал от водно колело и за малко не се удавил, момчето веднага се хвърлило да го спасява.
"Бях готов да скоча, защото умея да плувам. Видях, че той не може, но се хвана за колелото, а аз се наведох и го издърпах", спомня си Марио пред в. "24 часа". За инцидента на малкия спасител не знаели дори учителите му.
Според хора от града Марио прилича на прадядо си Георги Рангелов, когото цял Белоградчик знаел с прозвището Широкото сърце. Момчето е добро, честно и дружелюбно точно като прадядо си, който бил готов да помогне на всеки и е една от емблематичните фигури на градчето.
"Днес ако кажете Георги Рангелов, сигурно двама-трима ще се сетят кой е този човек, но кажете ли Широкото сърце, всички знаят за кого става въпрос", твърдят по-възрастните. Затова в града не се учудват от постъпките на Марио, защото веднага се сещат за прадядо му.
Въпреки широкото си сърце и голяма душа съдбата на малкото момче и тримата му братя е нерадостна. Преди десет години майка им ги оставила в дом за сираци. За щастие бащата на момчетата не ги забравя и всяко лято ги взема при себе си. Поради безработицата той припечелва, като работи в кравеферма. Но не изкарва много пари, затова и не може да направи много за синовете си.